Нито дори топлите ласки на тракийската жрица.
Наскоро достигнаха тревожните вести. Александър прекосил Родопе там, където се слива с Донакс48, преминал Хеброс49 и през Филипополис се насочил към, проходите на Хема50, прегазвайки бесите51. В Хемските теснини траките опитали да разгромят войската му, като пуснали от стръмнините върху нея натоварени с камъни коли. Но Александър заповядал на войниците си да легнат на земята и да се покрият с щитовете си. Така оцелели. После ненадейно се озовали на север от Хем. И достигнали широкия Истър52. Една нощ неусетно го преплавали върху мехове, сплашили гетите, после се върнали, та разгромили Сирма, царя на трибалите. Тъй Александър отмъстил за недъга на баща си, който бе окуцял от трибалско копие.
Никой нищо не смееше да подметне на Орития. Ала тя го виждаше. Напразно му бе подарила сърцето си. Не за любов жадуваше Александър. Жената, дори и жрица на Дионис, мисли по женски, царят — по царски. А пък Александър, който беше повече и от царете — никой не можеше да разбере какво мисли.
Победителят се бе върнал обратно, за да се справи набързо с размирниците в Елада. Сринал бе до земята Тива, а ведно с града — и храма на Дионис. Изтръпнаха при тая вест всички — нима бе стигнал до там? После ненадейно бе нахлул в Персия. И все по-изрядко в светилището навръх планината достигаше вестоносец от него, за да й предаде някой кратък пергамент, изписан с няколко самохвални думи. Все за своите успехи, все за славата, що го очаква и в бъдеще. И нито дума за това, което й бе шепнал тук, когато тя бе тръпнала, сгушена в парещата му прегръдка. Александър от рождение беше с гореща кожа, като болен. Божествена кръв течеше във вените му. Като огън. Той целият бе въплътен огън. И види се, затова като боговете не умееше да обича другиго, освен себе си.
Бе й шепнал, че когато постигне Великата си цел, а той щеше да я постигне рано или късно, щеше да се върне при нея, за да я направи най-славната царица на земята. Тогава тя му бе вярвала. Че коя ли девойка няма да повярва? Сега вече се съмняваше. Защото с всяка нова победа писмата му ставаха все по-редки, докато накрай пресекнаха съвсем.
Зачестиха слуховете, все по-славни, все по-удивителни. Александър помитал всекиго, който дръзнел да му се изпречи на пътя; разгромил неизброимата войска на Дарий Трети Кодоман; смазал докрак съпротивата на Бес, който убил Дария, за да заеме престола му; направил персийския Вавилон своя столица. И всички вече се питаха накъде ще насочи следващия си удар: дали на север към безкрайните простори на Скития, или на юг към морската империя на Картаген, или пък към въздигащия се дързък и самонадеян Рим на запад…
Ала за нея вестите ставаха все по-тревожни; убийствени вести, които дълбаеха в сърцето й като тънките длета на резбарите. Пръв й подметна за това един богомолец, сакат тракиец, който се бе сражавал като наемник в похода срещу Дарий. Подметнал бе за любимката на базилевса, знаменитата хетера53 Таис, която го следвала неотлъчно. Орития едва се задържа на крака. Таис! Коя е тази Таис? Следвала го при всичките му, походи. Наистина, защо Орития не бе сторила същото; защо не бе зарязала и племето си, и Родопе, и храма на Дионис, за да бъде все с него, да бъде тя на мястото на омразната Таис?
Цяла нощ, нощи поред не мигна от мъка и ревност. А все не можеше да измисли нищо. И когато най-сетне изпрати отровител при Таис, като му заплати с всичките си скъпоценности, научи още нещо. Не била само Таис. Имало и друга — Барзана, вдовицата на персийския сановник Мемнон от Родос, която добила и син от него. Но имал и законни жени: Роксана — дъщерята на бактрийския цар, и Статейра — дъщерята на убития Дарий.
Наистина защо не умря още тогава, а остана да живее, за да понесе всички мъки, отредени за смъртните? Дарий — царят на царете, имал триста и шестдесет жени, за всяка нощ на годината. Неговите стъпки ли следваше Александър?
Няма по-мощен подтик за жената от отхвърлената любов. Прочел чувствата й, при нея дойде Кеас, главният жрец. И й разкри заговора. Докато бъдеше жив Александър, Тракия нямаше да види свободата. Не тракийски царе щяха да предвождат тракийските народи, а — надменни елински стратези. Не тракийски воини щяха да пазят плодовете от труда на работливите тракийци, а — ненаситни александрови наемници щяха да отмъкват богатствата на плодородна Тракия към гладна Елада.
Всички го знаеха. Най-веща в билките и в баянията беше покойната майка на Орития. Все нещо беше успяла да подскаже тя приживе на дъщеря си. Ей това искаха от Орития — да, им свари най-силната и най-потайната отрова.