„Най-после!“, помили си Уакс, а на глас каза:
— Само да си взема палтото.
Уейн хвърли един поглед на Стерис.
— Здрасти, откачалке — кимна и той.
— Здравей, глупако — върна му тя поздрава.
Уакс закопча кобура на пистолета си над елегантния градски костюм, който включваше елече и шалче, след което наметна дългата си мъглопелерина.
— Да тръгваме — подкани той и провери мунициите си.
Уейн отвори вратата рязко и затрополи надолу по стълбите. Уакс спря за миг до дивана на Стерис.
— Трябва…
— Всеки мъж се нуждае от хоби — прекъсна го тя, вдигна нов лист и се вгледа в написаното. — Прйемам вашето, лорд Уаксилий — но, моля ви, постарайте се да не ви застрелят в лицето. Имаме да позираме за снимки довечера.
— Ще го имам предвид.
— И наглеждайте сестра ми — добави Стерис.
— Преследването ще бъде опасно — отговори Уакс и забърза към вратата. — Съмнявам се Мараси да се присъедини към нас.
— Ако наистина мислите така, значи имам повод да се усъмня в способностите ви като професионалист. Преследването ще бъде опасно — значи тя ще открие някакъв начин да се присъедини към вас.
Уакс се поколеба на прага. Обърна се към нея за секунда, а тя вдигна очи и срещна погледа му. Имаше чувството, че трябва да направи още нещо, преди да тръгне. Да има някакъв жест на раздяла. Някаква проява на обич.
Стерис явно също го усещаше, но нито един от двамата не каза нищо.
Уакс отметна глава назад и отпи от уискито, в което бе пуснал метални стружки, след което се стрелна през вратата и прескочи парапета на балкона. Забави падането си, като Тласна сребърните инкрустации, с които бе украсен мраморният под на входната зала, и се приземи с тежко тупване на ботушите си върху белия камък. Дариънс му отвори входната врата и той хукна да догони Уейн и да се качи на каруцата, за да потеглят към…
Замръзна на стълбището, което водеше надолу към улицата.
— Какво, по дяволите, е това?
— Автомобил! — отвърна Уейн от задната седалка на превозното средство.
Уакс простена от досада, побърза да слезе по стълбите и се приближи към машината. Зад механизма за управление седеше Мараси, облечена в модна рокля в лавандулов цвят с дантелени декорации. Изглеждаше много по-млада от полу-сестра си, Стерис, макар че в действителност помежду им имаше само пет години разлика.
Технически погледнато, Мараси вече беше констабъл. Работеше като един от помощниците на генерала на констаблите в този октант. Така и не му беше обяснила точно защо е решила да изостави кариерата си като адвокат, за да се присъедини към службата, но поне я бяха взели на работа не като патрулен констабъл, а като аналитик и главен помощник. Така би трябвало да бъде в безопасност.
И все пак, ето я пред него. Когато се обърна да го погледне, в очите й пробляснаха нетърпеливи пламъчета.
— Е, ще се качваш ли?
— Какво правиш тук? — попита Уакс и отвори вратата неохотно.
— Карам. Предпочиташ да отстъпя тази задача на Уейн ли?
— Предпочитам да използваме карета с бързи коне — отговори той, но се настани на една от седалките.
— Не бъди толкова старомоден — заяви Мараси, помръдна с крак и накара дяволската машинария да подскочи рязко напред. — Както се досети, Стрелеца нападна Първа обединена.
Уакс се хвана здраво за седалката. Бе предположил, че Стрелеца ще нападне банката преди три дни. Когато това не се беше случило, бе решил, че вместо това е забегнал в Дивите земи.
— Капитан Реди смята, че ще се насочи към скривалището си в Седмия октант — продължи Мараси и заобиколи една карета.
— Реди греши — каза Уакс. — Карай към Съборищата.
Тя не възрази. Автомобилът избумтя и се разтресе, но когато преминаха на следващата отсечка, където пътят беше павиран, набра скорост. Беше последен модел, от онези, за които не спираха да тръбят по вестниците — с гумени колела и бензинов двигател.
Целият град променяше облика си, за да се напасне към нуждите им. „Какви главоболия — и то, само за да могат да карат тея измишльотини“, помисли си Уакс кисело. Конете не се нуждаеха от толкова равни пътища. Макар че и на него му се налагаше да признае, че автомобилът завива забележително плавно — Мараси тъкмо бе успяла да вземе поредния завой, без да намалява скоростта и без никакви проблеми.
И все пак, машината си беше една отблъскваща, безжизнена купчина от хаос и разрушение.
— Не трябваше да идваш — обърна се той към Мараси, докато тя завиваше по следващата пресечка.