Тя не отклони поглед от пътя. Уейн се беше надигнал от задната седалка и висеше наполовина извън прозореца, хванал шапката си с една ръка и ухилен до ушите.
— Учила си за адвокат — добави Уакс. — Работата ти е да представяш доказателства в съдебната зала, не да преследваш убийци по улиците.
— Засега успявам да се грижа за себе си доста добре. Никога преди не си се оплаквал.
— Всеки път ми се струваше като изключение, което няма да се повтори. А ето те пак.
Мараси направи нещо с лоста отдясно на седалката си и моторът смени предавката. Уакс така и не бе успял да усвои тази маневра. Автомобилът се стрелна покрай няколко коня и накара един от ездачите да се развика след тях. Завоят притисна Уакс към вратата на купето и той изръмжа.
— Какво ти става напоследък? — настоя да знае Мараси. — Оплакваш се заради автомобила, задето съм дошла, за температурата на чая си сутрин. Човек като нищо би могъл да си помисли, че си взел някакво ужасно решение за живота си и сега се разяждаш от съжаления. Интересно какво би могло да бъде.
Уакс продължи да се взира напред, но мерна в огледалото лицето на Уейн, който се прибра обратно вътре и вдигна вежди.
— Може и да има право, приятел.
— Не помагаш.
— Нямах и намерение да помагам — отговори Уейн. — За щастие, аз знам за кое точно ужасно решение говори. Допусна огромна грешка, задето не купи оная шапка, която видяхме миналата седмица. Щеше да ти донесе късмет. Имам пето чувство за тези неща.
— Пето? — обади се въпросително Мараси.
— Аха. Обонянието ми не струва. Та…
— Там — прекъсна го Уакс, наведе се напред и погледна през предното стъкло.
От едната страна на улицата изскочи фигура, прелетя през въздуха, приземи се насред шосето и хукна напред през оживеното движение.
— Прав си бил — каза Мараси. — Как разбра?
— Обича да има публика — обясни Уакс и извади Възмездие от кобура. — Смята се за нещо между изискан джентълмен и бунтар. Постарай се да караш камарата желязо без много трусове, ако обичаш.
Мараси понечи да отговори, но Уакс отвори рязко вратата и изскочи. Пусна един куршум в земята и Тласна към него, за да може самият той да полети нагоре. После Тласна близката карета, която се разклати на колелата си, а самият той отскочи на едната страна, и в крайна сметка се приземи на дървения покрив на автомобила на Мараси.
Грабна предния му ръб с една ръка, вдигнал пистолета с другата, докато вятърът развяваше мъглопелерината му назад. Стрелецът продължаваше да се придвижва на Тласъци, по улицата пред него. Самият Уакс усещаше успокоителната топлина на разгорелия се метал в стомаха си.
Скочи от колата и се приземи на шосето. Стрелеца винаги извършваше обирите си посред бял ден, а бягствата си — по най-натоварените пътища. Допадаше му славата. Вероятно се чувстваше неуязвим. Аломантията често влияеше така на онези, които я владееха.
Уакс го последва на високи подскоци над автомобилите и каруците. Силният вятър, височината и перспективата прочистиха ума му и го успокоиха така, сякаш му беше повлиял Усмирител. Тревогите му се разсеяха. Макар и само засега, не мислеше за нищо, освен за преследването.
Стрелеца бе облечен в червено и си бе сложил маска от онези, които носеха старомодните улични музиканти и актьори — черна, с бели бивни, като лицето на някой от демоните на Дълбината, за които разказваха древните поверия. Освен това беше свързан с Котерията — според тефтерчето с часове за срещи, което Уакс бе откраднал от чичо си. Бяха минали много месеци, затова повечето от информацията в него бе вече безполезна, но все пак бяха останали няколко важни сведения.
Стрелеца се Тласкаше към производствения район. Уакс го последва от капака на един автомобил на друг. Невероятно беше колко по-сигурен се чувстваше, докато се носеше през въздуха, в сравнение с преди малко, когато беше хванат като в капан в един от отвратителните механизирани сандъци.
Стрелеца се завъртя посред скока си и хвърли шепа от нещо. Уакс се Тласна от една улична лампа и отскочи встрани, след което Тласна монетите на Стрелеца и ги запрати встрани от атомобила, който минаваше по улицата долу. Той все пак зави рязко и се насочи с пълна скорост към канала — шофьорът бе изгубил контрол над машината.
„Поквара и Гибел!“, помисли си Уакс раздразнено и се Тласна обратно към автомобила. Потупа по металоема си, увеличи теглото си двадесетократно и се стовари върху капака му.
Тежко.
Ударът смачка предната част на автомобила и я притисна към паветата, с което уби инерцията и предотврати падането му в канала. Уакс мерна зашеметените изражения на хората вътре за секунда, преди да изпразни металоема и да се хвърли с помощта на поредния Тласък след Стрелеца. Почти го беше изгубил от поглед, но за щастие, червените му дрехи веднага се набиваха на очи. Уакс успя да го забележи как скача от една ниска сграда и се Тласва нагоре покрай стената на един от по-малките небостъргачи в града. Последва го, без да изпуска от очи как се Тласва през един прозорец и изчезва на последния етаж — дванадесети или може би тринадесети.