Уакс се стрелна нагоре към небето. Прозорците на съседната сграда прелитаха покрай него така бързо, че едва ги виждаше. Огромният Елъндел се простираше около него, осеян с комините на най-различни фабрики, заводи и домове, и покрит с плътна пелена дим. Изравни се с последния етаж на небостъргача, точно пред съседния прозорец на онзи, през който беше влязъл Стрелеца, и се приземи леко на каменния перваз. После метна монета към прозореца на крадеца.
Монетата отскочи от стъклото. От прозореца се посипаха куршуми. В същия миг, Уакс увеличи собственото си тегло, облегна се на стъклото на своя прозорец, докато то не поддаде, и нахлу в сградата. Подхлъзна се на парчетата стъкло, обсипали земята, но запази равновесие и вдигна Възмездие към гипсовата стена, която го делеше от Стрелеца.
От него се стрелнаха множество полупрозрачни лъчи синя светлина и се насочиха в хиляди различни посоки, към всички източници на метал наоколо. Пироните в бюрото зад него, където се беше свил един уплашен мъж в костюм. Металните жици в стените, които водеха към електрическите лампи. И най-важното от всичко — няколко линии, които минаваха през стената към съседната стая. Бяха бледи; преградите отслабваха аломантията му.
Една от линиите потрепери — човекът от другата страна се бе обърнал и вдигнал оръжието си. Уакс запъна ударника на Възмездие.
Куршуми Мътни убийци.
Стреля и Тласна, като разпали метала в себе си и заби куршума напред с колкото сила имаше. Парчето метал проби стената така, сякаш беше от хартия.
Металът от другата страна на синята линия, в стаята, падна на пода. Уакс се хвърли към стената, увеличи теглото си и пропука гипса. Вторият удар с рамо бе достатъчен да го строши напълно, и той нахлу в стаята с вдигнато оръжие и потърси с поглед мишената си.
Откри само локвичка кръв, която попиваше в килима, и захвърлен картечен пистолет. Помещението явно представляваше някакъв чиновнически кабинет. Неколцина мъже и жени се бяха скупчили в единия ъгъл и трепереха. Една от жените вдигна ръка и посочи към вратата. Уакс и кимна и клекна, опрял гръб в стената до вратата. После надникна предпазливо през нея.
Зачу се протяжен, стържещ звук — една секция чекмеджета за документи се плъзгаше по коридора към него. Уакс се отдръпна от пътя и, докато не го подмина, сред което изскочи от вратата и се прицели.
Пистолетът му подскочи назад. Уакс го стисна здраво с две ръце, но следващият Тласък извади другия му пистолет от кобура и го запрати встрани. Ходилата му започнаха да се плъзгат по пода под натиска на пистолета в ръцете му и той изръмжа, принуден да го пусне. Възмездие се претърколи чак в дъното на коридора, при потрошените чекмеджета. Щеше да му се наложи да се върне и да си я прибере оттам, когато всичко това приключеше.
Стрелеца бе застанал в другия край на коридора, осветен от меката светлина на електрическите лампи. Раната на рамото му продължаваше да кърви. Лицето му бе скрито под черно-бялата маска.
— В този град има хиляди престъпници, далеч по-лоши от мен — зачу се приглушен глас иззад нея. — Но ти реши да вземеш на мушка точно мен, защитнико на закона. Защо? Аз съм героят на народа.
— Спря да бъдеш герой преди седмици — отговори Уакс и пристъпи напред, а мъглопелерината му прошумоля. — Когато уби дете.
— Вината не беше моя.
— Ти изстреля куршума. Може и да не си се целел в момичето, но ти изстреля куршума.
Крадецът отстъпи назад. Чувалът, преметнат през рамото му, бе разкъсан — или благодарение на куршума на Уакс, или заради някой шрапнел. През дупката изпадаха банкноти.
Стрелеца го изгледа. На слабата светлина от крушките, очите му едва се виждаха зад маската. В следващия миг се стрелна встрани, хванал рамото си, и избяга в друга стая. Уакс се Тласна от секцията чекмеджета и се хвърли напред по коридора. Заби пети в пода и спря пред вратата, през която Стрелеца бе изчезнал, и се Тласна от лампата зад себе си — тя се огъна назад, а той влетя в помещението.
Отворен прозорец. Уакс грабна сноп химикалки от близкото бюро и скочи от прозореца, на над десет етажа височина от земята. Във въздуха пърхаха банкноти и бавно се сипеха след Стрелеца. Уакс увеличи теглото си, за да пада по-бързо, но нямаше от какво да се Тласне, и голямата му тежест оказваше съвсем малък ефект срещу съпротивлението на въздуха. Стрелеца успя да се приземи преди него, след което Тласна монетата, която бе използвал, за да забави падането си.