— Ще събера отделението — каза той. — Как ще ги открием обаче? Могат да бъдат навсякъде.
— Не — каза Мараси, като оглеждаше тълпата. Очите и откриха една карета, спряла дискретно в малка уличка от другата страна на площада на губернатора. — Не навсякъде. Не искат да са сред тълпата, която планират да превърнат в убийствена сган. Прекалено е опасно. Хайде.
25
Когато видя лицето на Аеси, Уакс изръмжа гърлено и първично. Звук от мъж, получил юмрук право в стомаха с добре премерен удар. Не отмести оръжие от Кървящата, но ръката му потрепери и зрението му се замъгли.
Не е тя. Не е тя.
— Пак тези пистолети — каза меко Кървящата. Поквара! Това бе гласът на Леси. — Прекалено много се осланяш на тях, Уакс. Ти си Монетомет. Колко пъти трябва да ти го напомням?
— Изровила си трупа и? — попита умолително Уакс. Опитваше да проясни зрението си. — Чудовище. Изровила си трупа и?
— Иска ми се да не бях принудена да го правя — каза Лес…Кървящата. — Но силните емоции те освобождават от него, Уакс. Това е единственият начин.
Тя погледна открито пистолета. Разбира се, че можеше да го направи. Беше кандра. Наложи му се да си го припомни насила. Оръжието не означаваше нищо за нея.
Леси… колко пъти беше сънувал, че отново чува този глас? Плачеше от желанието още веднъж да й довери любовта си. Да обясни дупката, зейнала като рана от пушка, която беше останала в него след смъртта й.
Да се извини.
Хармонийо. Не мога да я застрелям отново.
В края на краищата Кървящата го бе надхитрила.
— Притеснявах се да използвам тялото на Тан — каза Леси и пристъпи към него. — Че ще се досетиш коя бях всъщност.
— Ти не си Леси.
Тя се усмихна широко:
— Да, предполагам, че е истина. Никога не бях Леси. Винаги Паалм, кандрата. Но исках да бъда Леси. Това брои ли се за нещо?
Поквара… Държеше се съвсем като Леси, до последната подробност. МеЛаан беше казала, че е добра, но изглеждаше толкова истинско, толкова правдоподобно. Откри, че свежда оръжие, докато си пожелаваше. Пожелаваше…
Хармония? — помисли си умолително.
Но не носеше обицата си.
Мараси и Реди заобиколиха издалеч, на цяла пресечка, преди отново да се появят зад подозрителната карета. Не бяха успели да съберат със себе си достатъчно констабли, колкото и се искаше — не само че се притесняваха Усмирителят да не забележи движението, но и Реди се тревожеше, че ще оставят твърде малко хора, които да наблюдават тълпата.
Гласът на МеЛаан се разнасяше от гласовите усилватели, звучен и силен дори и от мястото в края на уличката, където Мараси и отрядът и спряха. Колко време щеше да измине, преди от Котерията да осъзнаят, че са разкрити? Вероятно не дълго. Мараси беше оставила част от встъплението от истинската реч на Инейт, за да не звучи твърде различно, но съвсем скоро речта щеше да направи остър завой.
Реди свали констабълския си шлем — този на Мараси притискаше косата и, неудобен и тежък, — след което кимна на останалите от отряда в мрака. Без алуминиевия шлем от това място можеше да почувства по-силно докосването на Усмирителя в сравнение с преди, сред тълпата. Каретата наистина беше източникът.
Отново си сложи шлема. В участъка разполагаха само с десетина от тях, до един дарени от Уаксилий. Властта на Реди едва стигаше, за да реквизира отряда, който ги носеше. Привърза шлема здраво, след което спусна ръка встрани и улови бастуна за дуелиране като дълга палка с обла топка в края. Останалите сториха същото. Никаква игра с оръжия в такава близост до цивилни.
— Приближаваме бързо и тихо — прошепна Реди на отряда. — Хармония да ни е на помощ, ако имат Монетомет с тях. Не сваляйте шлемовете. Не искам Усмирителят да получи контрол над когото и да било от вас.
Мараси повдигна вежда. Усмирителите не можеха да контролират хората, макар че малцина погрешно го допускаха. Не помагаше и това, че Словата на Основателите описваха мъгляво, че кандрите и колосите са контролирани посредством аломантия, но Мараси знаеше, че е възможно единствено от някой, който носи хемалургични клинове.
— Колмс — обади се Реди съвсем тихо, — остани в тила. Не си полеви агент. Не искам да пострадаш или нещо по-лошо и да провалиш всичко.
— Както желаеш — отговори тя.
Реди преброи. На десет групата им се впусна през мъгливата уличка. Мараси остана зад тях, като ходеше с ръце зад гърба. Почти веднага щом навлязоха в уличката, констаблите спряха. От една врата се изсипаха мъже в черни дрехи и преградиха пътя към каретата.