Във всеки случай Мараси не можеше да овладее отчаянието си, докато хората й се бореха и падаха, а тълпата бе на път да избухне в бунт. Тя се прокрадна встрани по уличката с надеждата, че ако успее да се добере до онази карета, ще промени нещо. Проблемът беше, че уличката бе прекалено тясна и биещите се я изпълваха докрай. Вече половината мъже бяха изпопадали. Онези, които се биеха, изглеждаха като привидения, помръдваха и се гърчеха в мъглата. Сенки, опитващи да погълнат сенки.
Изглежда и двете страни не и обръщаха голямо внимание. Нищо ново. През по-голямата част от живота и собственият й баща си мечтаеше да я няма. Висшето общество също умееше да се преструва, че тя не съществува. Понякога дори Уаксилий сякаш забравяше, че е до него.
Е, така да бъде. Тя си пое дълбоко дъх и закрачи право към сражението. Когато наближи двама вкопчени мъже, се впусна напред, като че опитваше да помогне с нещо, а сетне отскочи настрани, сякаш я бяха ударили. Според нея представлението и беше добро.
Чу Реди да проклина името и някъде от уличката, но никой не се притече на помощ. Продължиха старателно да правят опити да се избият един друг, така че Мараси запълзя по земята, като се придържаше към сенките, додето най-сетне не наближи каретата.
При нея стояха двама пазачи. Проклятие. Трябваше да мине някак покрай тях. Как?
Хвърли поглед към битката. Бяха се преместили по-нагоре по уличката, констаблите — принудени да отстъпят пред превъзхождащия ги по численост враг. Вероятно бяха достатъчно надалеч, за да позволят на Мараси да опита нещо истински отчаяно.
Тя използва аломантията си.
За кратък миг задейства забързваща сфера, която улови нея и двамата пазачи. Изгаси метала си незабавно. Навън бяха изминали само секунди.
Все така си оставаше разтърсващо. Мъглата около тях като че подмина с висока скорост, а движенията на сражаващите се потрепнаха. Двамата пазачи подскочиха изненадано и се огледаха. Мараси се преструваше на труп по възможно най-добрия начин.
А после отново задейства аломантията си.
— Гибел! — каза единият. — Видя ли това?
— Сред тях има металороден — каза другият. И двамата звучаха изнервено.
Мараси отново ги разтърси с изкривено време. Двамата пазачи шепнешком поведоха трескав спор; после почукаха на вратата на каретата и разговаряха с някого през прозореца и. Мараси чакаше, обляна в пот, с изопнати нерви. Хората и нямаха много време…
Двамата пазачи изтичаха надолу по уличката, като изоставиха каретата, за да отнесат заповеди на сражаващите се да внимават за металороден. Мараси се изправи и се прокрадна от другата страна на каретата, която нямаше кочияш. Отвори вратата, влезе вътре и седна.
Дундестата жена вътре беше облечена в разточителна рокля от три копринени пласта. Мъжът до нея седеше с ръка на китката й и не отваряше очи. Костюмът му бе много стилен и с модерна кройка. От друга страна, оръжието, което Мараси насочи към тях, беше по-традиционно. И наистина функционално.
Жената премигна и прекъсна концентрацията си, за да огледа ужасено Мараси. Тя побутна мъжа, който отвори стреснато очи. Единият Усмирител, а другият Размирител, предположи Мараси.
— Имам една теория — каза им тя. — Възпитаната дама никога не трябва да прибягва до насилие и варварство, за да постигне целите си. Не сте ли съгласни?
Двамата кимнаха.
— Да, наистина — продължи Мараси. — Възпитаната дама вместо това използва заплахата от насилие. Толкова по-цивилизовано е — тя запъна ударника. — Накарайте онези Пютриумни юмруци на улицата да престанат да пребиват приятелите ми. А после ще поговорим какво може да се направи с тълпата…
— Престани, Уакс! — изпищя Кървищата. — Престани да му се подчиняваш!
Ето там. Възмездие! Забеляза пистолета близо до Кървящата. Надничаше от канавката на пътя.
Уакс скочи към него, като се претърколи болезнено през ранената си ръка, и използва Тласване, за да се плъзне напред. Кървящата насочи оръжие към него, но не стреля. Може би някъде дълбоко в себе си създанието бе усвоило чувствата на тялото, което носеше. Може би вече не правеше разлика между ума и лицето си.
Уакс грабна Възмездие.
— Моля те — прошепна тя. — Чуй ме.
— Грешиш за мен — каза Уакс, като завъртя барабана и опипа спусъка с надеждата, че пистолетът все още е в изправност. Взе Кървящата на прицел.