Когато погледна над мушката, видя Леси. Стомахът му отново се преобърна.
— И в какво греша? — попита Кървящата.
Поквара, плачеше.
— Не съм ръцете на Хармония — прошепна в отговор Уакс. — Аз съм меча Му.
След което стреля.
Кървящата не се отмести. И защо да го прави? Пистолетите почти не и създаваха затруднения. Този изстрел я улучи право в челото. Макар че главата и се отметна от удара, тя не падна — всъщност едва помръдна.
Тя се вторачи в него. Покрай носа й се стече малко кръв, която стигна до устните. А после очите и се разшириха.
Пистолетът и изпадна от треперещите пръсти.
По-слаби сме от други хемалургични създания, беше казала МеЛаан. Уакс с мъка се изправи на крака и улови парапета на моста, за да не падне. Само два клина и могат да ни надвият.
— Не! — изпищя Кървящата и падна на колене. — Не!
Единият клин я даряваше с разум. А вторият — доставен в черепа и под формата на куршум, излят от обицата на Уакс — позволяваше на Хармония отново да установи контрол над нея.
26
Мараси влачеше Усмирителката след себе си, уловила жената за яката с едната ръка, без да изпуска пистолета си с другата. Придружаваше ги поочуканият Реди, който оглеждаше недоволно неспокойната тълпа. Оставиха другите пленници с останалите констабли, а тя се молеше до Хармония, че не изкушават съдбата.
— Спри ги — изсъска Мараси на жената, щом достигнаха края на тълпата, която в този момент хвърляше неща по сцената. Горката МеЛаан храбро продължаваше с речта, но ставаше все по-раздразнителна, че не я слушат.
— Опитвам се! — оплака се Усмирителката. — Ще ми бъде по-лесно, ако не се опитваш да ме удушиш'.
— Просто Усмирявай! — нареди Реди и вдигна бастуна си за дуелиране.
— Не мога да контролирам умовете им, глупав човеко! — каза Усмирителката. — И нищо няма да постигнеш, ако ме пребиеш. Кога мога да разговарям с адвоката си? Не съм нарушавала никакви закони, просто наблюдавах с интерес какво се случва.
Мараси пренебрегна гневния отговор на Реди и вместо това се фокусира върху тълпата. МеЛаан стоеше пред хората, огряна от електрическите светлини зад нея, но и от огньовете отпред. Гневът на тълпата — древен пламък — срещу студената стерилност на новия свят.
— Трябва да бъдете благодарни! — извика на тълпата МеЛаан. — Дойдох тук, за да говоря лично с вас!
Грешните думи, помисли си Мараси. Раздразнението караше кандрата да се отклонява от сценария.
— Аз ви слушам! — изкрещя МеЛаан на тълпата. — Но и вие трябва да слушате, негодници!
Звучи съвсем като него. Може би преиграваше? МеЛаан играеше роля. Тя беше губернаторът, ролята, дадена и от Мараси. По всичко изглежда, че кандрата бе позволила на формата да определя действията й. Поквара… Не че вършеше лоша работа. Вършеше добра работа… в това да е Инейт. За нещастие, Инейт се славеше с това, че трудно се спогажда с тълпите.
— Хубаво — заяви МеЛаан, като махна с ръка. — Опожарете града! Да видим как ще се чувствате на сутринта без домове, в които да живеете.
Мараси затвори очи и изпъшка. Поквара, беше изморена. Колко ли беше часът?
Тълпата ставаше все по-раздразнена. Време бе да сграбчи МеЛаан и Уейн и да се махат. Гамбитът им се бе провалил. Поначало успехът беше слабо вероятен, може би невъзможен. Тази тълпа беше тук за кръв. И…
От тълпата се изтръгнаха нови освирквания. Мараси се намръщи и отвори очи. Намираше се в южния край на множеството, близо до един от големите огньове, но и достатъчно близо до първите хора, за да види констабъл генерал Арадел, който беше пристъпил редом с МеЛаан. Най-вероятно се канеше да отведе „губернатора“ в безопасност.
Вместо това Арадел извади пистолета си и го насочи срещу губернатора.
Мараси за момент остана втрещена. После се обърна към Усмирителката.
— Усмири ги! — каза тя. — Веднага. С всичко, с което разполагаш. Направи го и ще ти осигуря имунитет за онова, което направи тази вечер.
Жената изгледа Мараси, с което демонстрира изобретателността под първоначалните си оплаквания. Изглежда, претегляше предложението.
— Обещавам — каза Мараси — в името на копието на Оцелелия.
Жената кимна и през тълпата премина вълна… от внезапна тишина. Не ги смълча напълно, но когато Арадел заговори, гласът му се разнесе ясно:
— Реплър Инейт — произнесе Арадел. — В името на жителите в този град и по силата на пълномощията ми на лорд старши констабъл ви арестувам за корупция в големи размери, злоупотреби с градския ресурс и престъпване на клетвата ви на градски служител.