— Не — отвърна твърдо тя. — Изпратил ти е телохранител, който да се грижи за теб в Дивите земи. Говорих с ТенСуун. Прелъстяването е било нейна идея. Предполагаемо и твоя.
— Хармония е знаел — произнесе дрезгаво Уакс. — Видял е какво се случва.
— А може би не е.
— Тогава що за Бог е? Какъв смисъл има от Бог като Него, Мараси? Отговори ми?
Мараси се помести на място, след което въздъхна и взе странния клин. На ставане пусна нещо друго на масата. Малка обица. Просто топче, в чийто край имаше кука.
— Изпратиха това за теб.
Уакс не я погледна. Остави обицата на мястото и, докато Мараси се сбогуваше и си тръгваше от празненството. Други се приближиха към него, предложиха сухи насърчения, от онзи вид, който обикновено се пише на картички.
Той кимна, но не ги слушаше.
На път за вкъщи от празненството в имението на семейство Ладриан Мараси се отби в участъка с намерението да си вземе копието от книгата по хемалургия на лорд Мъглороден, което беше заключила в шкафчето си. Участъкът беше тъмен и тих — директен контраст в сравнение с няколко нощи по-рано. Макар повечето констабли да патрулираха, повечето бяха разпуснати за почивка. Само онези на стража в карцера бяха на смяна.
Така че се изненада, когато откри, че свети в задната част на основното помещение. Качи се горе и се облегна на рамката на вратата, загледана в Арадел, който бе подредил пред себе си купчини документи и работеше по тях под светлината на една свещ.
— Трудно ми е да повярвам, че губернаторът няма нищо по-добро за вършене през първия си ден на служба от това да се занимава с доклади за бракувано оборудване. Не че имам нещо против. Пренебрегвате ги от… колко време?
Изражението на Арадел стана кисело.
— Не съм губернатор — каза той. — Не и в истинския смисъл на думата.
— Титлата „временен губернатор“ съдържа в себе си думата „губернатор“, сър.
— Следващия месец на изслушването ще назначат някой друг.
— Откровено казано, сър, се съмнявам.
Той обърна една страница, подписана и подпечатана, върху купчината и за момент остана на мястото си, вторачен в нея. Най-накрая прокара ръка през косата си:
— О, Съхранение. Какво сторих? И защо, по дяволите, никой от вас не ме спря?
Мараси се усмихна:
— Не че ни дадохте някакъв избор, сър.
— Ще избягам — каза той. — Ще откажа назначението. Ще… — вдигна очи към нея и въздъхна. — Няма да съм щастлив на тази длъжност, Колмс.
— Щастливите да играят тази роля, сър, очевидно пропиляха шанса си. Вълнувам се от мисълта накъде ще отидат нещата сега. Току-що променихте света.
— Не възнамерявах да го правя.
— Няма значение — каза Мараси, като хвърли поглед настрани, когато някой друг се приближи през тъмното помещение. Поредният констабъл, идващ да навакса с работата? — О, не.
Губернатор Инейт пристъпи към вратата, стиснал колан.
— Някой от вас да знае как се връзват тези? — попита бившият губернатор с гласа на МеЛаан.
— Коланите не се връзват, кандра — обади се Арадел. — Закопчават се.
— Не, не — каза МеЛаан, като го опъна силно. — Правя примка. Хората винаги разправят истории как някой се е обесил в килията си, но проклета да съм, ако знам как се прави. Висях там десет минути и съм относително сигурна, че нямаше да убие и най-крехкия смъртен. Нещо съм объркала..
Погледна към двамата и се намръщи срещу ужасените им изражения.
— Какво?
— Искаш да се обесиш? — не можеше да повярва Мараси. Най-после бе успяла да проговори. — Ти си най-важният ни свидетел!
— Наистина ли смяташ — произнесе сухо МеЛаан, — че Хармония ще ми позволи да остана за процес, на който ще лъжесвидетелствам срещу хора, които дори не познавам? Това е пародия на правосъдие, деца.
— Не — каза Мараси. — Разполагаме с писмата. Знаем каква е истината.
— Така ли било? — поинтересува се МеЛаан, като отново опъна силно колана. — Напълно сте сигурни, че Паалм не е подправила тези писма или че самият Инейт го е вършил, преди тя да го обладае? Известно ви е, че онези лордове и дами са довели плановете си докрай, вместо да се откажат от тях? Сигурни сте, че просто не са говорили за възможни събития?
— Разполагаме със солидни улики, пресвета безсмъртна — каза Арадел. — Лейтенант Колмс е проверила всичко внимателно. С голяма увереност твърдим, че всичко е правилно.
— Тогава убедете съдията и съдебните заседатели — сви рамене МеЛаан. — Ние не постъпваме така. Хората трябва да са сигурни, че могат да имат доверие на закона; може да съм много неща, но не съм прецедентът, след който една кандра може да излъже, за да осъдят някого, дори и да твърдите „с голяма сигурност“, че разполагате с необходимите доказателства.