Мараси скръсти ръце, стиснала зъби. Арадел я погледна въпросително.
— Без нея ще намерят начин да се изплъзнат — каза Мараси. — Няма как да ги задържим в затвора. И отново ще излязат на свобода в града — тя въздъхна. — Но… Проклятие. Вероятно е права, сър. Щях и сама да стигна до заключението, ако имах време да помисля. Не можем да подправяме доказателства, колкото и правилна да е каузата.
Той кимна:
— Така и така нямаше да ги задържим в затвора, Колмс. Дори и сега разполагат с прекалено много власт. Щяха да намерят начин да се измъкнат от присъдата, като припишат обвиненията на подчинените си. — Той се облегна в стола си. — Ще заграбят мястото на губернатора, освен ако някой не направи нещо по въпроса. По дяволите. Наистина трябва да го направя, нали?
— Съжалявам, сър — каза Мараси.
— Е, поне преди това мога да разчистя насъбралата се бумащина — каза той и се наведе решително. — Предложения за нов констабъл генерал?
— Реди — каза Мараси.
— Той те мрази.
— Това не го прави лош полицай, сър — каза Мараси. — Стига някой да го наглежда, както сам казвате. Аз мога да се наема. Мисля, че ще се справи с предизвикателството.
Арадел кимна, след което протегна ръка на МеЛаан. Тя му подхвърли колана и той направи примка от него.
— Тази страна около врата ти, пресвета — каза той. — Ще остави синина на кожа, която изглежда както трябва, с формата на V. Знаеш ли как да накараш тялото си да заприлича на някой, умрял от задушаване?
— Да — каза МеЛаан. — За съжаление.
— Ще дойда да прережа колана след петнайсет минути — каза Арадел. — Трябва да заблудиш следователя.
— Няма проблеми — отвърна тя. — Мога да дишам през трахейната си система вместо през дробовете. Разпоредете се тялото да бъде кремирано. Дайте ми известно време да се измъкна и ще оставя костите, които да изгорите. Чисто и просто.
— Хубаво — каза Арадел с побледняло изражение.
МеЛаан се сбогува с него и тръгна нехайно обратно към килиите. Мараси се присъедини към нея, след като отдаде на Арадел чест, което той съвсем не забеляза.
— Как изобщо се измъкна? — попита я, когато я настигна.
— Пъхнах пръст в ключалката — каза МеЛаан — и разтопих кожата си. Изумително е какво можеш да постигнеш, когато не те ограничава формата на тялото ти.
Походиха заедно до преддверието на карцерите. Мараси не смяташе да пита как МеЛаан е избегнала бдителността на пазачите. Надяваше се двамата да не са пострадали.
— Хармония знае, нали? — попита Мараси, когато МеЛаан поспря на вратата. — Дали тези хора са виновни?
— Знае.
— Така че просто можеш да Го попиташ дали е справедливо да влязат в затвора. Ако каже да, можем да продължим спокойно с плана. Съвестта ми ще е чиста, ако имам думата на Бог.
— Пак е в нарушение на правилата ни — каза МеЛаан. — А и Хармония вероятно не би проговорил.
— Защо не? — попита Мараси. — Нали осъзнаваш какво причини на Уаксилий всичко случило се?
— Ще се справи.
— Не следва да му се налага.
— И какво очакваш да направи Хармония, жено? Да ни даде всички отговори? Да ни води за носовете, както се кълнеше Паалм, че постъпва Той? Да превърне всички ни в пионки на игралната дъска, само за Негово удоволствие?
Мараси отстъпи. Досега МеЛаан не и беше говорила с такъв тон.
— Или пък искаш да е по друг начин — каза рязко МеЛаан. — Да ни изостави напълно. Изобщо да не се намесва?
— Не, аз…
— Можеш ли да си представиш какво е? Да знаеш, че с всяко свое действие можеш да помогнеш някому, но да навредиш другиму? Че ако спасиш човек сега, ще му позволиш да разпространи зараза, която по-късно през живота му ще убие дете. Хармония прави най-доброто, което може… възможно най-доброто, по силата на всяка една дефиниция. Да, нарани Уакс. Нарани го ужасно. Но сложи болка там, където знаеше, че може да бъде понесена.
Мараси се изчерви, а след това — подразнена на себе си — порови в чантата си и извади странния клин:
— А това?
— Не е от познатите ни метали.
— Същото каза и ТенСуун, но Хармония…
— Не е метал, който е познат на Хармония — каза МеЛаан.
Мараси усети как изстива.
— Значи… не е от Него? Не от Неговата форма? Като в старите разкази за атиум и лерасиум?
— Не — отговори МеЛаан. — Отнякъде другаде е. — Използвала е тези странни клинове, за да краде свойства, вместо онези, с които сме запознати. Може би поради тази причина можеше да използва открадната аломантия и ферохимия, при положение, че други кандри не могат. Какъвто и да е случаят, не се ли питаш защо Хармония не можеше да види Кървящата? Че не може да я проследява, че не може да предсказва стъпките и? Какво е в състояние да спре един бог, Мараси Колмс? Някакви предположения?