Няколкото химикалки с метален връх, които Уакс Тласна в земята пред себе си, едва успяха да го забавят достатъчно.
Стрелеца отскочи високо и се понесе над уличните лампи. Не носеше нищо метално — или поне Уакс не можеше да го долови, — но се движеше много по-бавно от преди и оставяше кървава диря след себе си.
Уакс го последва. Със сигурност се беше насочил към Съборищата — бедняшки квартал, където хората все още бяха склонни да го прикриват. Не се интересуваха, че обирите му бяха започнали да взимат жертви; радваха се, че краде от онези, които си го заслужаваха.
Не мога да му дам шанс да избяга там, където е безопасно за него, помисли си Уакс и се Тласна с всичка сила от една улична лампа, за да набере скорост. Скъси разстоянието между себе си и Стрелеца, който се обърна и му хвърли отчаян поглед през рамо. Уакс вдигна една от химикалките и прецени колко рисковано би било, ако се опиташе да го уцели в крака. Не искаше да го убие. Този мъж знаеше нещо важно.
Съборищата се виждаха точно пред тях.
На следващия скок, помисли си Уакс и стисна химикалката. Минувачите се бяха заковали по местата си на тротоара, погълнати от аломантичното преследване. Не можеше да рискува да улучи някой от тях. Трябваше да…
Едно от лицата му беше познато.
Уакс изгуби контрол над Тласъка си. Зашеметен от видяното, едва успя да се спаси да не счупи някоя кост, когато се стовари на улицата и се претърколи по паветата. Най-после спря. Мъглопелерината се бе увила около тялото му.
Изправи се на четири крака.
Не. Не е възможно. НЕ.
Проправи си път през улицата, без да обръща внимание на черния кон, чиито път препречи, и на ездача му. Това лице. Това лице.
Последния път, когато видя това лице, го бе застрелял в челото. Тан Проклетия.
Мъжът, който бе убил Леси.
— Тук имаше един мъж! — изкрещя Уакс и разбута тълпата. — С дълги пръсти и оредяваща коса. Лицето му е почти като гол череп. Видяхте ли го? Видя ли го някой?
Хората го гледаха, сякаш беше изгубил ума си. Може и да бяха прави. Уакс вдигна ръка към слепоочието си.
— Лорд Уаксилий?
Завъртя се на място. Мараси бе спряла автомобила наблизо и двамата с Уейн тъкмо слизаха. Нима бе успяла да го проследи по време на цялото преследване? Не… не, нали и беше казал къде смята, че ще отиде Стрелеца.
— Уакс, приятелю… — повика го Уейн. — Добре ли си? Какво ти направи? Да не те е свалил посред полет?
— Нещо такова — промърмори Уакс и се огледа наоколо за последен път.
Поквара! — помисли си. Стресът започва да ми се отразява.
— Значи е избягал — отбеляза Мараси и скръсти ръце с недоволно изражение.
— Още не е — възрази Уакс. — Кърви и ръси банкноти навсякъде. Оставя следа. Да тръгваме.
3
— Ние ще влезем в квартала, но ти ще останеш отвън — каза Уейн, влагайки цялата сериозност, на която бе способен, в гласа си. — Не че не искам помощта ти. Напротив. Просто там ще е прекалено рисковано за теб. Трябва да знам, че си на безопасно място. Без препирни по въпроса. Съжалявам.
— Уейн — повика го Уакс, докато минаваше покрай него. — Спри да си говориш на шапката и ела.
Уейн въздъхна, потупа шапката си и я остави в колата с явно усилие на волята. Уакс беше свестен тип, но имаше много неща, от които не разбираше. От жени, например. Или пък от шапки.
Уейн се присъедини с подтичване към Уакс и Мараси, които тъкмо се взираха напред към Съборищата. Сякаш надзъртаха в друг свят. Под небето се преплитаха въжетата на простори, от които висяха множество дрехи и се полюляваха на вятъра като трупове на обесени. От улиците вееше вятър, който сякаш бързаше да избяга оттам, и носеше със себе си не особено приятни миризми — полусготвена храна, полуизмити тела, получисти улици.
Високите, претъпкани сгради хвърляха гъсти сенки дори сега, в ранния следобед. Сякаш този квартал беше мястото, където здрачът се отбиваше да пийне нещо и да си почине малко, преди да застъпи вечерната си смяна.
— Лорд Мъглороден не искаше да има бедняшки квартали в този град — обади се Мараси, докато тримата навлизаха вътре. — Положи големи усилия да спре разрастването им. Построи хубави сгради за бедните, опита се да ги поддържа…