— Друг бог — прошепна Мараси.
— Поздравления — каза МеЛаан, като отвори вратата. — Откри доказателство за нещо, което ни ужасява. Помисли малко върху това, преди да започнеш да отправяш обвинения срещу Хармония — или кандрите — в каквото и да е. А сега, ако ме извиниш, ще отида да направя опит да се обеся, както се полага.
Тя влезе вътре и затвори вратата след себе си.
Друг бог, помисли си в мрака Мараси. Не Хармония, не Гибел, не Съхранение.
Погледна към малкия клин в ръка и чу едно име отпреди година време, произнесено от Майлс Стотеживота точно преди да умре. Името на бог от старите дни. Мараси бе направила половинчати проучвания за това име, далеч по-разтревожена от отношенията си с Железни очи.
Сега обаче бе решена твърдо да се зарови обратно в архивите и да открие отговор.
Кой или какво беше Трел?
Стаята вероятно бе утихнала дълго преди Уакс да забележи, че е останал сам. Огънят изтляваше. Трябваше да направи нещо по въпроса.
Не го направи.
Стерис пристъпи, хвърли нова цепеница и разбърка жарта. Значи не беше останал сам. Тя остави ръжена до камината, след което го погледна. Той зачака думите и.
Не се разнесоха такива. Вместо това тя придърпа табуретката, докато не я нагласи редом с креслото му. После седна на нея, скръстила крака благопристойно, с ръце в скута.
Двамата останаха така, без да си продумат, макар че накрая тя отпусна ръка върху неговата. Огънят му се бе струвал студен, а въздухът — замръзнал, но тази ръка бе топла.
Най-сетне той се обърна, отпусна глава на рамото й и заплака.
АЛУМИНИЙ: Когато разгори алуминий, Мъглородният мигновено усвоява всичките си метали, без това да дава друг ефект, и междувременно изчерпва всичките си аломантични запаси. Мъгливите, които могат да горят алуминий, се наричат Алуминиеви мушици, понеже тази способност има много слаб ефект сама по себе си. Себесъхранителите пък са ферохимици, които могат да съхраняват духовното си чувство за самоличност в алуминиеви металоеми. Това е изкуство, за което рядко се говори извън общностите на Терис, а и дори сред тях още не е напълно разбрано. Самият алуминий, как то и няколко от сплавите му, са аломантически инертни; не могат да бъдат Тласкани или Дърпани, и могат да се използват като щит срещу емоционална аломантия.
ХРОНОСПЛАВ: Мъгливите, наречени Бързаци, горят хроносплав, за да сгъстяват времето в сфера, която се образува около тях, и в която времето тече по-бързо. Благодарение на това, от гледна точка на Бързака случващото се извън сферата изглежда бавно като придвижването на някой глетчер. Асимилаторите са ферохимици, които могат да влагат хранителни вещества и калории в металоеми от хроносплав; способни са да поглъщат големи количества храна, без да се засищат или да напълняват, след което да се хранят от съхраненото в мислоема дълго време. Могат да използват и друг металоем, за да се поддържат хидратирани на същия принцип.
МЕСИНГ: Мъгливите, наричани Усмирители, разгарят месинг, за да Усмирят (притъпят) емоциите на хората в близост до себе си. Този ефект може да бъде насочен както към отделен индивид, така и да обхване всички в определено пространство, а Усмирителят може да го използва и само върху определени емоции. Ферохимиците, наричани Огнени души, умеят да съхраняват топлина в месингови металоеми, като охлаждат тялото си, докато я влагат в тях. По-късно могат да използват вложената в металоема топлина, за да се стоплят.
БРОНЗ: Мъгливите, наричани Търсачи, разгарят бронз, за да „чуят“ пулсациите, излъчвани от останалите аломанти, които разгарят някакъв метал. На различните видове метали са присъщи различни пулсации. Часовоите са ферохимици, могат да съхраняват бодрост в металоеми от бронз, като за сметка на това им се доспива. Впоследствие, обаче, могат да използват бодростта, за да се разбудят и да останат нащрек по-дълго.
КАДМИЙ: Закъснителите разгарят кадмий, за да образуват около себе си времева сфера, в която времето минава по-бавно, отколкото навън. Поради това, случващото се извън сферата изглежда светкавично бързо от гледна точка на Закъснителя. Бездиханните са ферохимици, които могат да съхраняват дъх в кадмиев металоем, като по време на процеса хипервентилират, за да осигурят на тялото си достатъчно кислород. По-късно могат да почерпят от този дъх, с което се премахва или намалява необходимостта от дишане с белите дробове. Също така могат да пренасищат кръвта си с кислород.