В Скадриал съществуват три основни проявления на Дарбите. Местните ги наричат „Металните изкуства“, макар че имат и други имена.
Аломантията е най-често срещаното проявление от трите. Според терминологията ми, аломантията е крайнопозитивна — което означава, че практикуващият я черпи сили от външен източник, след което тялото му ги преработва по различен начин. (Конкретната аломантична сила не се избира от практикуващия, а е вече заложена в душемрежата му.) За да бъде използвана тази сила, са необходими различни видове метал с точно определен състав. Въпреки че металът бива унищожен по време на процеса, самата сила всъщност не идва от него. Може да се каже, че той е катализаторът, който дава начало на Дарбата и я поддържа жива.
Всъщност, това не е много по-различно от Дарбите, които се срещат в Сел, и за които ролята на катализатор играят различни, точно определени форми — макар че тук взаимодействията са по-ограничени. И все пак не може да бъде отречено наличието на същата сурова сила — на аломантията. За практикуващия, тя е инстинктивен и интуитивен процес — това я отличава от Дарбите на Сел, които изискват задълбочено изучаване и висока степен на прецизност.
Аломантията е груба, сурова и мощна сила. Съществуват шестнадесет основни метала, които могат да бъдат използвани, макар че има и още два — наричани от местното население „металите на боговете“, — които могат да се използват в съчетания, за да образуват по шестнадесет напълно различни сплави. Тъй като металите на боговете вече не са широко достъпни, обаче, сплавите им не се използват често.
Ферохимията е все още широко позната и употребявана в Скадриал. Може да се каже дори, че днес е по-разпространена, отколкото през много периоди от миналото — през епохите, когато е била ограничена само до далечния Терис или скрита от погледа на останалите от Пазителите.
Ферохимията е крайнонеутрално изкуство — което означава, че силата нито се увеличава, нито се губи. Също като аломантията, и то има нужда от метал, но вместо да бъде консумиран, той се използва като средство, чрез което различните способности на практикуващия се пренасят във времето. Силата, която съхраниш в метала днес, можеш да използваш утре. Ферохимията е многостранно изкуство, което има връзка както с Физическото, така и с Умственото и Духовното. В момента териското общество експериментира усилено с последния вид сили и не говори за тях пред външни хора.
Трябва да се отбележи, че браковете на ферохимиците с хора без такива сили е довело до разреждане на този талант в определени отношения. Децата, родени само с една от шестнадесетте ферохимични способности, вече са често срещано явление. Съществува теория, според която човек би могъл да разкрие и други свои способности, ако изработи металоем от сплав, в която се съдържа и някой от металите на боговете.
Хемалургията е непозната на широкото общество в съвременен Скадриал. Тайните й се пазят ревниво от онези, оцелели след възрождението на света си, и единствените практикуващи, които са ни известни в момента, са кандра, които (в по-голямата си част) служат на Хармония.
Хемалургията е крайнонегативно изкуство — част от силата се губи по време на процеса. Макар че много исторически фигури са я заклеймявали като „зло“ изкуство, никоя от Дарбите не може да бъде зла. По своята същност, хемалургията действа като отнема уменията — или качествата — на даден човек и ги прехвърля върху друг. Занимава се основно с Духовното, и е от огромен интерес за мен. Ако има едно от трите изкуства, което е по-важно за космера от останалите, то това би била тя. Мисля, че крие невероятни възможности за приложение.
За жителите на Скадриал е възможно да се родят със способността да практикуват едновременно аломантия и ферохимия. Това обстоятелство ме заинтересова особено напоследък, тъй като комбинирането на различни видове Дарби дава любопитни резултати. Достатъчно е да си спомним за случилото се в Рошар, за да видим доказателството за това — когато двете сили се съчетаят, реакцията помежду им е почти химическа. Вместо да получиш онова, което си вложил, крайният резултат е нещо напълно ново.