Выбрать главу

— Да, пазителят на часовете — отговори тя. — Къде отиде?

— Избяга до ръба на здрача — заяви момчето. — Не си ли чувала приказката?

— Обичам приказки — отвърна Мараси, извади няколко монети от портмонето си и ги вдигна пред очите им.

Имаше чувството, че подкупите не са по правилата, но… е, все пак не беше в съдебната зала. Трите момчета изгледаха монетите, а в погледите им проблясна глад. Побързаха да го прикрият, но може би не беше особено разумно от нейна страна да парадира с пари на такова място.

— Разкажете ми приказката за това къде може да е сега онзи… пазител на часовете. Къде е здрачът, така да се каже. На кое място в квартала.

— Може и да знаем — отвърна едно от момчетата. — Но приказките струват солено, нали знаеш. Доста повече от това.

Зад нея се зачу тихо звънтене. Уаксилий също бе извадил няколко монети. Хлапетата се втренчиха в тях с алчни изражения, докато Уакс не подхвърли една от тях във въздуха и не я Тласна нагоре, докато се изгуби от поглед.

Момчетата мигом притихнаха.

— Разкажете на дамата — каза Уаксилий тихичко, но с остри нотки в гласа. — Спрете да ни губите времето.

Мараси се обърна към него, а момчетата зад нея взеха решение и се разбягаха — явно не искаха да си имат работа с аломант.

— Много ми помогна — скръсти ръце Мараси. — Хиляди благодарности.

— Щяха да те излъжат — каза Уакс и хвърли поглед през рамо. — А и започвахме да привличаме внимание, каквото не ни трябва.

— Знам, че щяха да ме излъжат — обясни Мараси. — А аз щях да ги уловя в лъжата. Агресивното разобличение на нечия измислена история често е един от най-ефективните методи на разпит.

— Всъщност — заяви Уаксилий, — най-ефективният метод на разпит е онзи, в който участват едно чекмедже и няколко пръсти.

— Всъщност — възрази Мараси, — не е. Проучванията показват, че насилствено изтръгнатите показания са в почти всички случаи фалшиви. А и като оставим това настрани — какво ти става днес, Уаксилий? Знам, че напоследък имаш навик да се перчиш в стил „страховит блюстител на закона от Дивите земи“, но…

— Нямам.

— Имаш — подчерта тя. — И разбирам защо. В Дивите земи си се държал като пазител на закона, който е и джентълмен. Самият ти си ми разказвал, че си се вкопчил в маниерите и порядките на цивилизованото общество, за да го донесеш там със себе си. Е, тук пък си заобиколен от лордове през цялото време. Направо се давиш в цивилизация. Затова започваш да се осланяш на другата си персона — блюстителят на закона от Дивите земи, който ще раздаде малко старомодно правосъдие в модерния град.

— Явно добре си го обмислила — каза той, извърна се настрани и огледа улицата.

Поквара и Гибел, помисли си Мараси. Бе решил, че е влюбена в пето. Арогантен, недодялан… идиот. Тя изсумтя ядосано и се отдалечи с резки стъпки.

Не беше влюбена. Бе показала пределно ясно, че помежду им няма да се случи нищо, а и той беше сгоден за сестра й. Толкова. Не можеха ли просто да поддържат професионални взаимоотношения?

Уейн, който се беше изтегнал на стъпалата пред една от близките сгради, ги наблюдаваше и дъвчеше небрежно поредната ябълка.

— А ти пък къде беше? — попита Мараси, като се приближи към него.

— Ябълка? — предложи Уейн, като и подаде една. — Малко понатъртеничка, ама…

— Не, благодаря. Някои от нас се опитват да открият убиеца, вместо следващото си ядене.

— А, онова ли — каза Уейн и подритна нещо, скрито в сенките до стъпалата. — Готов е, нямате грижи.

— Готов… Уейн, това в краката ти е човек! Поквара! И кърви!

— Определено — съгласи се Уейн. — Което не е моя вина. Е, наистина му фраснах един във физиономията, де.

Мараси вдигна ръка към устата си. Наистина беше той.

— Уейн, къде… Как…

Уаксилий я избута внимателно настрани — не го беше усетила да се приближава. След това клекна, разгледа раната на Стрелеца, вдигна глава към Уейн, кимна и след това си размениха онзи присъщ за двамата поглед. Доколкото бе успяла да го дешифрира досега, означаваше нещо средно между „Добра работа“ и „Ама че си идиот; аз исках да го направя“.

— Да го занесем в офиса на констаблите — каза Уаксилий и вдигна изпадналия в безсъзнание Стрелец.

— Да, добре — каза Мараси, — но няма ли да го попиташ как е успял да го намери? Къде е отишъл?

— Уейн си има свои си методи — отговори Уакс. — Които дават значително по-добри резултати от моите на места като това.