Прекоси помещението и хвърли поглед на Мараси, която отдаде чест. Той не я освободи.
— О-о — проточи Уейн, като надникна в залата. — Забавата вече е приключила.
Уаксилий влезе вътре и хвана ръката, която Арадел му протягаше.
— Това е Чип Ерикъл, нали? — попита Уаксилий, като кимна към най-близкия труп. — За когото се говори, че ръководи контрабандата в Третия октант?
— Да — потвърди Арадел.
— И Изабалин Фрелия — забеляза Мараси. — Поквара! Досието и при нас е почти толкова дебело, колкото на Уейн, но прокурорите така и не успяха да я подведат под съдебна отговорност.
— Седем от труповете тук са на хора с не по-малко лоша слава — обясни Арадел, като посочи няколко от телата. — Повечето са от престъпни групировки, макар че някои са членове на благороднически семейства със… съмнителна репутация. Останалите са представители от висок ранг на други важни организации. Общо близо трийсет мъртви важни клечки — заедно с по няколко телохранителя на всеки.
— Половината от престъпния елит на града — каза Уаксилий тихо, като коленичи до един труп. — Поне.
— Всички те са хора, които не бяхме способни дори да докоснем — добави Арадел. — Не че не сме се опитвали, държа да отбележа.
— Защо сте такива посърнали, тогава? — попита Уейн. — Би трябвало направо да пеем от щастие, нали така? Някой е свършил цялата работа вместо нас! Можем да си вземем цял месец почивка.
Мараси поклати глава.
— Рязкото нарушение на равновесието на силите в криминалния свят може да бъде опасно, Уейн. Този удар е дело на човек с огромни амбиции — някой, който възнамерява да се отърве от конкуренцията с един замах.
Арадел хвърли един поглед към нея и кимна в знак на съгласие. Мараси усети прилив на задоволство. Генералът бе онзи, който я беше взел на работа — бе се спрял на нея, вместо на някой от над десетимата останали кандидати. Всяка друга молба в купчината можеше да се похвали с години опит като констабъл. Вместо това, обаче, той бе избрал току-що завършилата студентка по право. Явно бе видял в нея нещо обещаващо — и тя смяташе да му докаже, че е бил прав.
— Не мога да си представя как някой би могъл да направи такова нещо — каза Уаксилий. — Сриването на толкова много влиятелни фигури от организираната престъпност на града няма да сработи в полза на извършителя. Това е мит, който се среща само в евтините романи. Убийствата от такъв мащаб само ще привлекат много внимание и ще обединят всички оцелели групировки срещу онзи, който стои зад тях.
— Освен ако не са извършени от някой извън техните кръгове — каза Мараси. — Някой, който няма какво да губи и който може само да спечели от срива на цялото устройство на подземния свят на града.
Арадел изръмжа одобрително, а Уаксилий кимна.
— Но как — прошепна той. — Как е успял да го постигне? Охраната тук трябва да е била по-строга от където и да било.
Закрачи наоколо, като минаваше по една или друга отсечка, спираше до някой от труповете, а после — до друг и си мърмореше тихо, докато клякаше да ги огледа по-подробно.
— Реди спомена, че братът на губернатора е замесен, сър? — обърна се Мараси към Арадел въпросително.
— Лорд Уинстинг Инейт.
Лорд Уинстинг, главата на Къща Инейт. Имаше право на вот в Сената на Елъндел — привилегия, която бе получил, след като брат му бе назначен за губернатор. Беше корумпиран. Както Мараси, така и останалите констабли го знаеха. Като се замислеше сега, изобщо не беше изненадана, че е бил централната фигура в събитие като това. Работата беше там, че Уинстинг винаги и се беше струвал дребна риба.
Но губернаторът… Е, може би онова тайно досие на бюрото и — пълно с догадки, предположения и следи, — най-после щеше да й бъде от полза.
— Уинстинг — обърна се тя пак към Арадел. — И той ли е…
— Мъртъв? — попита Арадел. — Да, констабъл Колмс. Доколкото разбрахме от поканите, които намерихме, той е организирал това събитие под предлог, че става дума за търг. Открихме трупа му в обезопасеното помещение на подземния етаж.
Това привлече вниманието на Уаксилий, който се изправи, погледна право към тях, промърмори си нещо под нос и се отдалечи към един от труповете. Какво търсеше?
Уейн се присъедини нехайно към Мараси и Арадел и отпи от едно сребърно шишенце, гравирано с чужди инициали. Мараси подчертано не го попита от чие тяло го е свил.
— И така — започна той, — скъпата ни глава на фамилията е обичал да дружи с престъпници, а?
— Отдавна подозираме, че е продажен — отговори Арадел. — Но семейството му се ползва с голяма популярност сред широката общественост, а брат му е положил огромни усилия да скрие предишните му простъпки от околните.