— Та какво е всичко това? — попита той, взе един молив и нарисува едно клечесто човече с пистолет в ръката до мъртвите тела. Ръката му трепереше, докато рисуваше мъничкото пистолетче, но иначе си беше доста добро произведение.
— Доказателство за самия мен, че е замесена някоя Стоманена стрела — отговори Уакс. — Погледни как са разпределени убийствата в залата. Четири от най-влиятелните личности на събитието са били застреляни с един и същ пистолет, а и те са единствените в това помещение, които са били застреляни с подобно оръжие — но то е било използвано и за телохранителите пред обезопасеното помещение. Обзалагам се, че четиримата горе са били убити първи — за миг, така бързо, че е прозвучало като един-единствен продължителен изстрел. Работата е там, че ако се съди по раните, всеки от куршумите е бил изстрелян от различна посока.
Уейн не разбираше особено от огнестрелни оръжия — като се имаше предвид, че не можеше да ги използва, без ръката му да заподскача като карета по неравен път, — но Уакс сигурно беше прав. Уейн премести молива надолу по листа и се захвана да рисува няколко клечести голи жени в средата на скицата, но Уакс пристъпи до него и изтръгна молива от пръстите му.
— Какво е това? — попита Уейн, като потупа средата на листа, където Уакс бе начертал няколко прави линии.
— Действията на убиеца не следват никаква явна логика — обясни Уакс. — Четиримата гости, които е застрелял, са убити по време на случайни разговори — виж как са паднали. Всички останали жертви са били част от по-голямата престрелка, но тези четиримата са убити, докато празненството още е вървяло нормално. Защо, обаче, ги е застрелял от различни посоки? Най-правдоподобната ми догадка е, че първо е стрелял оттук и е улучил лейди Лентин. Чашата, която е изпуснала тогаза, е била настъпвана многократно по време на последвалите няколко минути. След това е използвал бързината си да стигне до тази точка, за да стреля в друга посока. После се премества отново, после — още веднъж. Защо четири изстрела от четири различни места?
— Кой е стоял там, където е стрелял?
— Хората, които е убил, очевидно.
— Не, имах предвид кой е стоял до него, когато е стрелял. Не кого е улучил, а кой е бил до него, когато е стрелял?
— А-а… — проточи Уакс.
— Да. На мен ми изглежда, че се е опитвал да всее безпорядък — каза Уейн и подсмръкна. — Да ги накара да започнат кръстосана стрелба. Нали разбираш? Както когато искаш да започнеш сбиване в някой бар — мяташ бутилката по някой тип, обръщаш се към мъжа до себе си и надаваш вик: „Ей, защо хвърли бутилката по оня човечец, дето нищо не ти е направил? Поквара, ама че е едър. И идва насам…“
— Схващам идеята — прекъсна го Уакс сухо и потупа по листа. — Май си надушил някаква следа.
— С тоя запушен нос? Не вярвам.
Уакс се усмихна и нахвърля няколко бележки отстрани на скицата.
— Значи убиецът е искал да породи хаос… Започнал е престрелката, като е обикалял от едно на друго място така, че да изглежда, сякаш стрелят различни хора. А гостите вече са били доста напрегнати и настроени подозрително един към друг…
— Мда. Аз съм гений.
— Досети се, само защото убиецът е подмамил другите да свършат работата вместо него — област, в която си специалист.
— И аз така казах. Гений. Та, как смяташ да го намериш?
— Ами, смятах да те изпратя в Селото, за да…
— Не днес — спря го Уейн.
Уакс се обърна към него и вдигна вежди.
— Първо число от месеца е — каза Уейн.
— А. Бях забравил. Няма нужда да ходиш всеки месец.
— Има.
Уакс го изгледа продължително, сякаш очакваше още някоя забележка или шега. Уейн не каза нищо. Наистина говореше сериозно. Уакс кимна бавно.
— Разбирам. Защо не си тръгнал още, тогава?
— Ами, нали знаеш — отвърна Уейн. — Както често казвам…
— „Започвай деня с усмивка. Така няма да разбере какво се готвиш да му направиш“?
— Не, не това.
— „Докато не си сигурен, че не е така, се дръж с всяка жена, сякаш има по-голям брат, който е по-силен от теб“?
— Не, не тов… Чакай, наистина ли съм казал такова нещо?
— Да — потвърди Уакс и пак се обърна към бележките си. — Беше много кавалерско изказване.
— Поквара. Трябва да почна да си ги записвам.
— Струва ми се, че това също е нещо, което често казваш — продължи Уакс, като си отбеляза нещо. — За съжаление, първо ще трябва да се научиш да пишеш.
— Е, това вече не беше честно — каза Уейн, приближи се до бюрото на Уакс и взе да рови из чекмеджетата. — Мога да пиша. Знам цели четири букви — една от които дори не влиза в името ми!