— Айдашуи — повтори той.
Произношението на името бе типично териско. Усети как сричките натежават на езика му — още нещо, което му напомни за дните му в Селото. Териският език някога бе мъртъв, но бе включен в записките на Хармония, и много терисци вече се научаваха да го говорят от малки.
— Кълна се, че съм го чувал някъде.
— Наистина си го чувал, много отдавна — отговори баба В. — Всъщност беше с нея онази вечер, отдавна…
А, да. Слаба, със златиста коса, срамежлива и мълчалива. „Не знаех, че е ферохимик“, помисли си.
— Дори нямаш благоприличието да си придадеш засрамен вид — отбеляза баба В.
— Не ме е срам — отвърна Уакс. — Мрази ме, щом трябва, бабо, но времето, което прекарах с теб, наистина промени живота ми — точно както твърдеше, че ще стане. Отказвам да се разкайвам, задето промяната не беше онази, която очакваше.
— Просто… се опитай да я върнеш, Асинтю. Тя не е убиец. Объркана е.
— Винаги са такива — отговори той и излезе от колибата.
Тримата мъже от преди малко стояха отвън, неприязнено втренчени в него. Уакс докосна шапката си за поздрав, пусна една монета и се стрелна нагоре между дърветата, покрай гъстите листа и към небето.
Всеки път, когато Мараси влезеше в участъка, усещаше кратък прилив на емоция.
На вълнението, което и носеше фактът, че е опровергала очакванията на околните; че бъдещето и беше само нейно. Макар че сградата не изглеждаше отвътре така, както беше очаквала — изпълняваше службата на административен и организационен център за констаблите в октанта, затова помещенията вътре приличаха повече на чиновнически офиси, — самият факт, че беше тук, я изпълваше с въодушевление.
Не бе очаквала, че ще стане такава. Бе израсла, като четеше истории за Дивите земи, за блюстителите на реда и за злодеите. Бе си мечтала за револвери и дилижанси. Дори се бе захванала с езда и уроци по стрелба. А след това се бе намесил животът.
Бе богата по рождение. Да, беше извънбрачно дете, но щедрата издръжка, която баща и отпускаше, бе осигурила хубав дом за нея и майка и. Парите за образованието и бяха предварително осигурени. Дете с такива възможности — и с майка, която бе убедена, че то трябва да влезе във висшето общество, за да се докаже пред баща си, — нямаше как да избере такава лишена от престиж професия като констабъл.
И все пак — ето я тук. Беше прекрасно.
Прекоси помещението, пълно с бюра и хора. Въпреки че към сградата имаше и комплекс с килии за ареста, пристройката им имаше отделен вход, и Мараси рядко ходеше там. Мнозина от констаблите, които подмина на път към главната зала, бяха от онзи тип, който прекарваше повечето си време над документацията. Собственото и бюро беше поставено в едно уютно кътче близо до кабинета на капитан Арадел — който всъщност приличаше повече на дрешник и капитанът рядко се застояваше там. Вместо това предпочиташе да обикаля главната зала като гладен лъв, вечно в движение.
Мараси остави чантата си на бюрото до купчина миналогодишни доклади и криминални статистики — в свободното си време се опитваше да прецени до каква степен увеличението на дребните престъпления в даден район беше взаимосвързано с увеличението на по-сериозните. Със сигурност беше по-добре, отколкото да чете любезно гневните писма от майка си, които прибираше под документите. Надзърна в кабинета на капитана и видя жилетката му, захвърлена на бюрото, точно до купчината отчети за бюджета, които трябваше да попълни. Мараси се усмихна и поклати глава, извади джобния му часовник от жилетката и тръгна на лов.
Служителите тук работеха усилено, но не кипеше такова оживление, каквото в прокурорските кабинети. Когато бе стажантка там и работеше за Даиус, всички и се струваха като обезумели от бързане. Беше пълно със заети хора по всяко време от денонощието, а когато обявяха някой нов случай, всички младши адвокати се втурваха натам сред вихър от документи, палта и поли, за да проверят кой адвокат го е обявил и колко асистента ще са му необходими.
Изобилстваха възможности да постигнеш престиж или дори богатство. И все пак не можеше да се отърси от чувството, че всъщност никой от заобикалящите я не прави нищо. Случаите, от които зависеха важни неща, се бавеха сума време, защото нямаха нищо общо с елита, а за онези, свързани със знатните лордове и дами, се грижеха веднага. Усилената работа имаше за цел не толкова да реши проблемите на града, колкото да демонстрираш пред някои от старшите адвокати колко по-усърден си от останалите си колеги.