Выбрать главу

Не беше като да бе желала да направи откритието, че политическият лидер на Елъндел си разменя услуги с представители на градския елит, но след като бе забелязала знаците за това, се бе почувствала длъжна да разследва положението по-подробно. На бюрото и, грижливо скрит под купчина обикновени доклади, държеше тефтера, в който събираше цялата достъпна и информация. В нея нямаше нищо конкретно, но цялостната картина, която рисуваше, и бе ясна — макар и да бе наясно, че на всеки друг би изглеждала напълно невинно.

Арадел изучаваше лицето й.

— Не сте ли съгласна с мнението ми, лейтенанте?

— Човек не може да промени света, като избягва трудните въпроси, сър.

— Чувствайте се свободна да питате, тогава, лейтенанте. Наум, а не на глас — особено не и пред хората извън участъка. Не можем да оставим у работодателите ни впечатлението, че се опитваме да подбием репутацията им.

— Забавно, сър — отбеляза Мараси. — Мислех, че работим за населението на града, а не за управниците му.

Димящата чаша замръзна посред пътя към устните на Арадел.

— Е, предполагам, че си заслужих такъв коментар — каза той, отпи голяма глътка и поклати глава, без дори да трепне от горещата течност. Останалите в участъка предполагаха, че е изгорил вкусовите си рецептори още преди години. — Да тръгваме.

Проправиха си път през помещението към офиса на Арадел, като подминаха седналия на бюрото си капитан Реди. Дългурестият мъж се изправи, но Арадел му махна с ръка да седне и извади часовника си.

— Разполагам с още… пет минути, преди да трябва да се разправям с теб, Реди.

Мараси хвърли на капитана извинителна усмивка и получи намръщена физиономия в отговор.

— Някой ден — заяви тя, — ще разбера защо ме мрази така.

— Хммм? — проточи Арадел. — А, ти открадна работата му.

Мараси се спъна от изненада и се блъсна в бюрото на лейтенант Алстрьом.

— Какво? — попита тя настоятелно, като побърза да настигне Арадел. — Сър?

— Реди щеше да ми стане асистент — обясни Арадел, докато двамата вървяха към офиса му. — Работата му беше направо опечена; беше на практика сигурно, че той ще я получи — но после получих кандидатурата ви.

Мараси се изчерви силно.

— Защо му е на Реди да ви бъде асистент, сър? Той е на полева служба, старши детектив.

— Всички страдат от заблудата, че за да се изкачиш до висок ранг, трябва да прекарваш повече време в кабинет и по-малко — на улицата. Глупава традиция е — нищо, че останалите октанти я спазват. Не искам най-добрите ми служители да се превърнат в чиновници. Искам асистентското място да се дава на новите, обещаващи служители, вместо да се оставя някой от опитните констабли да хваща мухъл там.

В светлината на тази информация, на Мараси и се изясниха много неща. Враждебността, която усещаше от мнозина колеги, не се дължеше само на факта, че бе получила направо висок пост, вместо да мине по каналния ред. Беше и защото се чувстваха съпричастни с Реди — приятелят им, с когото се бяха отнесли несправедливо.

— Значи… — каза Мараси, като си пое дълбоко дъх и отчаяно потърси нещо, което да отклони вниманието й и дай попречи да се паникьоса. — Значи смятате, че съм обещаващ служител?

— Разбира се. Защо иначе ще те наемам?

Ефрейтор Мейндю мина покрай тях, като отдаде чест, и Арадел хвърли свитите на фуния вестници във физиономията му.

— Без отдаване на чест на закрито, Мейндю. Ще си докараш мозъчно сътресение, ако продължаваш да се удряш с ръка по челото всеки път, когато се разминем — заяви той и хвърли поглед през рамо към Мараси, а Мейндю смънка някакво извинение и изчезна.

— Има нещо в теб самата, Колмс — каза Арадел. — Не в лъскавата ти биография и кандидатура. Не ме интересува успехът ти от университета или какво мислят за теб онея цинкови езици, адвокатите. Онова, което бе написала за начините да променим града — в това имаше логика. Именно това ме впечатли.

— Аз… Благодаря за похвалата, сър.

— Не те лаская, Колмс. Такива са фактите — отвърна той и посочи към вратата. — Във вестника пишеше, че губернаторът ще направи публично изявление по-късно този следобед. Обзалагам се, че констаблите от Втори октант ще ни помолят да помогнем с овладяването на тълпите. Винаги така правят. Затова ще изпратя екип. Иди с тях, изслушай какво ще каже губернатор Инейт и ми докладвай. И следи внимателно как ще реагират присъстващите.