— А, значи Арадел все пак ми е изпратил подкрепления — възкликна. — Прекрасно. Идете да наглеждате от източната страна на площада, по улица Лонгард. Работниците от леярните се събират там и не изглеждат особено дружелюбно настроени. Далеч не са избрали подходящо място за демонстрациите си, смея да кажа. Може би ще са склонни да се държат по-подобаващо, ако пред очите им има няколко констабълски униформи.
— Сър — отдаде чест Хавийс. — Тълпите напират към стълбите на имението! С цялото ми уважение, сър, не би ли било по-добре да идем там?
— Мястото е под юрисдикцията на личната охрана на губернатора, лейтенанте — обясни старият капитан. — Ако се опитаме да стъпим на територията на самото имение, моментално тръгват да ни гонят. Проклети калаеноврати биволи такива. Едва си правят труда да ни предупредят предварително, преди губернаторът да изнесе някоя реч, а после очакват да свършим цялата тежка работа по надзора на масата народ.
Хавийс отдаде чест и се отдалечи с екипа си.
— Сър — заговори Мараси, която бе останала при капитана. — Генерал Арадел ми нареди пряк рапорт относно речта. Ще може ли да се намери място на скамейките, от което да гледам?
— Никакъв шанс — отвърна капитана. — Не е останала и една баба или стринка на лордовете на къщите, която да не е настояла за място. Ще ме удушат с голи ръце, ако изпратя другиго.
— Благодаря все пак, сър. Ще се опитам да си проправя път до предните редици зрители — каза Мараси и понечи да тръгне.
— Почакайте, констабъл — спря я старецът. — Не ви ли познавам отнякъде?
Тя се обърна, леко изчервена.
— Аз съм…
— Момичето на лорд Хармс! — довърши капитанът. — Копелето. Точно така! Няма защо да се червиш, дете. Не го казах като обида. Просто е такава думата, това е. Харесвам баща ти. Играе карти достатъчно зле, че да ми е забавно, но внимаваше да не заложи толкова висока сума, че да ми стане съвестно, че съм спечелил.
— Сър.
Новината за произхода й, някога пазен в тайна, бе обиколила цялото висше общество. Навъртането около Уаксилий, който често беше обект на публичното внимание, имаше и своите недостатъци. А и майка й наистина имаше известни основания да пише гневните си писма.
Мараси приемаше спокойно потеклото си. Това, обаче, не означаваше, че обича да й го навират в очите по този начин. Но старите констабли от благороднически произход като този… е, те бяха поколение на времето, когато са можели да говорят, каквото си поискат — особено относно подчинените си.
— Има свободно място при журналистите, малка Хармс — посочи той нататък. — Нагоре, към северната част. Не е идеално място за гледане, защото стъпалата препречват пътя, но за слушане е отлично. Кажете на констабъл Уелс, който пази на въжето, че съм позволил да влезете, и предайте поздрави на баща си.
Тя отдаде чест. Все още се бореше да потисне смесицата от срам и възмущение, която я бе обзела. Капитанът не говореше така нарочно. Но, Поквара и Гибел, тя бе работила през по-голямата част от живота си — насметена под килима като неудобна истина, с по няколко дребни монети в ръка, а баща и отказваше да я признае официално за своя дъщеря. Не можеше ли да бъде известна с професионалните си постижения, а не с произхода си — поне сред констаблите?
И все пак, не можеше да подмине възможността да слуша речта по-отблизо, затова започна да се промъква между зрителите на площада към посоченото място.
Какво беше това? помисли си Уакс и се завъртя рязко да погледне, като обърна гръб на няколкото просяка, които тъкмо разпитваше.
— Уакс? — повика го Уейн, като на свой ред се извърна от групата хора, пред която бе застанал. — Какво…
Без да му обръща внимание, Уакс разбута тълпата на улицата и си проправи път към онова, което бе зърнал. Едно лице.
Не е възможно.
Грубото му блъскане предизвика викове на раздразнение от някои, но от други — само мрачни погледи. Дните, когато един благородник — дори аломант, — можеше да обуздае околните само с един поглед, отминаваха. Най-накрая излезе на едно по-открито местенце и се завъртя. Къде? оглеждаше се трескаво, напрегнал всяко сетиво до краен предел. Пусна една гилза, Тласна се от нея и мигновено се стрелна на около три метра нагоре. Завъртя се във въздуха и обходи с поглед минувачите, докато лентите на мъглопелерината му се развяваха наоколо.
Множеството, което изпълваше Тиндуил, продължаваше и нататък към центъра, близо до който губернаторът явно се готвеше да изнася реч. Опасна тълпа, забеляза част от него. Имаше прекадено много мъже с опърпани дрехи и изнурени изражения. Проблемът с трудоваците ставаше все по-сериозен и по-сериозен. Половината град работеше прекадено много за прекадено малко. Другата половина просто нямаше работа. Странно съчетание.