Често забелязваше мъже, които се навъртаха по ъглите на улиците. Вече започваха да прииждат на потоци. Те пък щяха да се превърнат в опасни бързеи — също както когато някоя река минава през каменисто място. Уакс се приземи. Сърцето му бумтеше като барабан по време на военен марш. Този път бе сигурен. Наистина бе видял Тан Проклетия сред онази тълпа. За секунда, пред очите му се бе появило познатото лице на погребалния агент-убиец — последния престъпник, когото бе преследвал в Дивите земи, преди да се премести в Елъндел.
Мъжът, който бе станал причината за смъртта на Леси.
— Уакс? — побърза Уейн да се присъедини към него. — Уакс, добре ли си? Изглеждаш, сякаш си изял яйце, което си открил в канавката.
— Няма нищо — каза Уакс.
— А — отвърна Уейн. — Значи физиономията, която видях… е била, просто защото си се сетил за предстоящата си сватба със Стерис, а?
Уакс въздъхна и обърна гръб на тълпата. Сторило ми се е. Няма друго обяснение.
— Остави Стерис на мира вече, моля те. Изобщо не е толкова лоша, колкото я изкарваш.
— Не каза ли същото за оня кон, който купи — нали помниш, онзи, който хапеше само мен.
— Роузуедър имаше хубав вкус. Нещо ново?
Уейн кимна и го поведе встрани от тъпканицата.
— Госпожица Стоманена стрела наистина се е настанила наблизо — обясни. — Намерила си е работа като счетоводителка в магазина на един бижутер по-надолу по улицата. Но не е идвала на работа от над седмица. Бижутерът е изпратил да проверят дали не е в апартамента си, но когато потропали на вратата, нямало отговор.
— Взе ли адреса? — попита Уакс.
— Разбира се — отговори Уейн обидено и пъхна ръцете в джобовете на дългото си палто. — И си намерих нов джобен часовник.
И вдигна във въздуха изработения от чисто злато предмет, по чийто циферблат проблясваха украси от опал.
Уакс въздъхна. След едно бързо посещение на бижутерния магазин, за да върнат часовника — Уейн твърдеше, че според него бил за размяна, понеже го изложили на тезгяха съвсем гол, само с някакво си стъклено похлупаче отгоре, — двамата се запътиха нагоре по улицата към квартал Борнтън.
Районът бе добре поддържан, което означаваше и че не беше така интересен. Нямаше простори с пране, което да се вее пред сградите, нямаше хора, насядали по стълбите. Вместо това, от двете страни на улицата се редяха бели къщи и блокове с апартаменти с остри железни орнаменти над прозорците на последния етаж. Свериха адреса с едно от местните вестникарчета и накрая пристигнаха пред блока, за който ставаше въпрос.
— Ще ми се някой ден да живея в такова засукано място — отбеляза Уейн с копнеж в гласа.
— Уейн, живееш в имение.
— То не е засукано. То е разкошно. Разликата е огромна.
— И в какво се състои?
— Главно в сервизите чаши, които използваш, и картините, които окачваш по стените — заяви Уейн с оскърбено изражение. — Трябва вече да ги знаеш тези неща, Уакс — нали си червив с пари и прочее.
— Уейн, ти самият си на практика богат след онова, който получи за случая с Изчезвачите.
Уейн сви рамене. Не бе докосвал своя дял от хонорара — който бе изплатен главно под формата на алуминий от запасите, иззети от Майк и бандата му. Уакс поведе нагоре по дългите стълби, които минаваха от едната страна на сградата. Жилището на Айдашуи бе на последния етаж — малък апартамент на гърба на постройката, от който се виждаха само съседните сгради. Уакс извади Възмездие от кобура, след което почука, застанал встрани от вратата в случай, че някой стреля през нея.
Никакъв отговор.
— Хубава врата — каза Уейн тихичко. — Качествено дърво.
След което я отвори с ритник.
Уакс насочи пистолета си напред, а Уейн се шмугна вътре и се прилепи към стената, за да не се открои на светлината отвън. Миг по-късно откри ключа за една от електрическите лампи и я включи.
Уакс вдигна пистолета до главата си, насочен към тавана, и се втурна вътре. Апартаментът не бе нищо особено. Купчината сгънати одеяла в ъгъла сигурно изпълняваше ролята на легло. Уакс пусна аломантични линии към източниците на метал, и не видя някой да се движи. Всичко бе тихо и спокойно.
Надникна в банята, докато Уейн влезе в единствената друга стая, освен тоалетната — кухнята. Банята бе снабдена с водопровод и електрически лампи. Наистина беше засукано място. Повечето терисци твърдяха, че предпочитат да водят скромен живот. Защо бе дала толкова пари, за да живее на такова място?