Замисли се за миг, след което, се присламчи към една от репортерките, надзърна иззад рамото й и зачете записките и наум. Слънчев ден… дъра-бъра… „дух на свирепо очакване каквото и да означава това… Ето! Придружен от любопитните приготовления на госпожица Софи Тарсел, дъщерята на изобретателя.
Софи Тарсел. Бе се вдигнала шумотевица около статиите, които пишеше във вестниците за баща си — който уж бил велик изобретател, макар че Мараси изобщо не бе чувала името му, преди да се появят въпросните статии.
— Жители на Елъндел — започна губернатор Инейт.
Мараси се изненада от начина, по който гласът му отекна из целия площад — високо и чисто. Явно онези машини имаха нещо общо с това.
— Вестниците искат да ви накарат да повярвате, че тази вечер сме застанали на ръба на истинска катастрофа. Но ви уверявам, че такъв проблем не съществува. Брат ми не бе престъпникът, когото описват и съдят те.
0, Инейт, въздъхна Мараси вътрешно, докато записваше думите му. Не за това са дошли. Никой не искаше да слуша още за Уинстинг. Ами истинските проблеми на града?
— Няма да допусна такива клевети по адрес на скъпия си брат — продължи Инейт. — Той бе добър човек, добър политик и филантроп. Вие може би сте забравили за проекта за разкрасяване на центъра, който той осъществи преди едва три години, но аз не съм…
Продължи в същия дух. Мараси продължи съвестно да води подробни бележки за капитан Арадел, но поклати глава. Желанието на Инейт бе разбираемо. Надяваше се да успее да опази репутацията на семейството си в очите на ценните инвеститори и важните сановници и може би да усмири поне малко назрелия в обществото гняв. Но нямаше да се получи. На хората не им пукаше за Уинстинг, не и истински. Онова, което рушеше града, беше по-дълбоката корупция и чувството за безсилие, обхванало народа.
Докато Инейт продължаваше да изрежда причините, поради които Уинстинг бил прекрасен човек, Мараси се прокрадна към едната страна на отцепения район и се опита да го види по-добре. Как реагираше на тълпата? Беше харизматичен — можеше да долови това дори само по начина, по който говореше. Може би все пак постигаше нещо благодарение на ораторските си умения, макар речта да бе напълно лишена от смисъл и дълбочина.
— Предстои щателно разследване на констаблите — продължаваше губернаторът. — Не съм убеден, че брат ми е бил убит поради причините, които се твърдят. Според личните ми източници с възможно кончината му да е била причинена от злополучна констабълска операция, в която брат ми е бил използван като примамка, за да бъдат заловени редица престъпници. Ако това е вярно, и се окаже, че са изложили брат ми на опасност и сега се опитват да потулят грешката си, отговорните за случилото се ще отговарят за това пред мен.
Мараси се премести още встрани, но един от стражниците препречваше пътя точно пред нея. Раздразнена, тя се наведе на другата страна, а стражникът се премести заедно с нея. Ако не бе обърнат с гръб към нея, би решила, че го прави нарочно.
— Колкото до наводнението на изток — ще изпратим помощи. Приятелите и роднините ви ще бъдат в безопасност. Няма да ги изоставим сами след тази катастрофа.
Не е достатъчно, помисли си Мараси. Хората не искат да слушат за помощите, които ще отпуснем, независимо колко са необходими — не и докато нещата в самия град вървят все по-зле и по-зле… Премести се пак. Арадел искаше да му докладва как са реагирали зрителите, но за тази цел трябваше да успее да ги види.
Непрекъснатото и движение накара един от репортерите да изругае ядосано, но най-после успя да види ясно Инейт. Бе се впуснал в дълга тирада срещу пресата. Може би това бе истинската причина за недоволството на журналиста. На негово място определено би се подразнила…
Намръщи се. Стражникът, който все се местеше насам-натам и препречваше пътя към платформата, се обърна, и тя прочете на лицето му нещо много странно — като гримаса от болка. И шепнеше — или поне движеше устни. Явно никой друг не го забелязваше, понеже се бяха съсредоточили в речта.
Затова Мараси бе първата, която изпищя, когато стражникът извади револвер изпод сакото си и го насочи към губернатора.
Уейн се разхождаше насам-натам и разглеждаше стаята на мъртвата жена. Бе прекалено празна. В помещенията, в които живееха хора, имаше поне по няколко дребни джунджурии, пръснати тук-там. Госпожица Стоманена стрела не бе прекарала дълго тук.
В другата стая, Уакс проучваше тялото. Уейн го остави да работи сам, без да се намесва; нямаше желание да се ровичка из вътрешностите на някой труп, ако ще и Уакс да твърдеше, че е важно. Вместо това се зае да търси по-интересни следи за живота на убитата. Първото му откритие бе малко скривалище в шкафчето под умивалника в банята, където бяха скътани няколко бутилки. Различни видове алкохол — от по-твърдите. От всяка липсваше по малко. С изключение на една, която беше празна. Уейн я подуши. Портвайн.