Грабна мъжа през краката, но времевата сфера свърши същинската работа, като го хвана в капан, а всички отвън се превърнаха в неразличима, размазана мъгла. Мъжът натисна спусъка, и изстрелът отекна сред странно изкривените звуци, които долитаха в сферата от отвън. Един от колегите му, също хванат в сферата, извика уплашено.
Периметърът на сферата отклони изстреляния куршум посред полет и той изчезна някъде над мъглата на събралото се множество, а силуетът на губернатора изчезна — Мараси предположи, че са го ескортирали от платформата. Скокът и не успя да повали мъжа, затова тя се стовари на стълбите, стиснала краката му, и остана така, чувствайки се доста глупаво, докато един от другите стражници не го удари по-силно, с което го събори.
Тя прибра сферата и отскочи, а оглушителната гълчава на тълпата се стовари внезапно върху и. Плененият мъж се бореше и викаше, докато около него се трупаха още стражници и го притискаха към земята.
— Та значи, с тази… хемалургия можеш да превърнеш някого в Металороден — каза Уакс.
Уейн подсмърчаше, докато прелистваше страниците на книгата. По бузите му пък бе избил някакъв обрив. „Събира здраве“, помисли си Уакс. Докато го правеше, често му излизаха странни обриви. Седяха в хола в апартамента на Айдашуи, далеч от трупа, който бяха покрили с чаршаф. Бяха прекъснали за малко разследването, за да пратят местното вестникарче да повика констаблите от най-близкия участък.
Уакс скръцна със зъби. Раната на Айдашуи… беше точно като описаните в книгата. Някой бе убил тази жена, като я бе пробол с клин в гърдите, и бе откраднал ферохимичния и талант. В книгата процесът бе описан с думите „да откъснеш парче от нечия душа“. С помощта на клина, човек можеше да прикрепи това парче към собствената си душа, с което да си присвои силите на убития.
В миналото Инквизиторите бяха забивали клина през тялото на жертвата и направо в тялото на човека, който трябвало да получи способностите му. Това предотвратявало евентуалната загуба на част от силата. Подобен ефект явно можеше да се постигне и като се намаже клина с кръв.
Знаел е, помисли си Уакс. Железни очи е знаел, че ще се случи нещо такова. Книгата бе написана от лорд Мъглороден много отдавна, за да се съхрани знанието за изкуството, познато като хемалургия. В книгата си, Лестибърнс пишеше, че смята за престъпление факта, че в „Словата на основателите“ — летописите на самия Хармония — не се споменава нищо за това тъмно изкуство.
— Значи убиецът знае за тея неща с хемалургията и прочее? — попита Уейн.
— Да. Използвал е клин, за да открадне ферохимичните заложби на Айдашуи, след което ги е използвал, за да убие лорд Уинстинг и гостите му. Длъжни сме да приемем, че е възможно да разполага и с множество други сили — всякакви комбинации от аломантични и ферохимични способности. Или всички.
Уейн подсвирна тихичко.
— Попадна ли на нещо друго, докато претърсваше стаята? — попита Уакс.
— Не много.
— Мотивът тук е ясен — каза Уакс, като хвърли поглед към кухнята с трупа. — Но още не мога да разбера мотива за убийството на Уинстинг. Или по-скоро… е, всъщност има прекалено много възможности. Не мога да определя кой е точният отговор.
— Какво намери в джобовете?
Уакс се поколеба.
— Не си ги претърсил ли? — попита Уейн ужасено. — Уакс, хич не те бива в плячкосването на гробове!
— Разсеях се от начина на убийството — отговори Уакс, като стана от мястото си. — И до там щях да стигна.
Думата „разсеян“ всъщност бе доста слаба да опише чувствата му — дълбокия шок, вцепенението. В продължение на месеци тази книга бе просто обект, който изучаваше, но сега съдържанието и рязко бе спряло да бъде просто думи, написани на страницата, и се бе превърнало в мотив за убийство.
Това е прекалено голям залък за нас, помисли си, докато вървеше към кухнята. Намесваме се в територията на боговете. Хармония, Железни очи, лорд Мъглороден…
Уейн дръпна чаршафа и откри зейналата дупка в гърдите на жената — точно на гръдната кост. Кой бе в състояние да направи такова нещо? На кого би позволил Хармония да направи такова нещо?
— Ето — каза Уейн, като се разрови из джобовете на жената и попадна на някакво сгънато листче хартия. Отвори го. — Хм. За теб е.
Сърцето на Уакс падна в петите. Уейн бавно обърна парченцето хартия към него. Беше откъснато от счетоводна книга, пълно с цифри и сметки. Отгоре им, с друг почерк, бе надраскано едно-единствено изречение — познато изречение. Същите думи, които Тан Проклетия бе казал, преди да дръпне Леси точно натам, накъдето летеше куршумът на Уакс, и да го накара да убие жената, която обичаше.