— Не е необходимо.
— Охо! Защо? Вътре има още разни ценни неща, които не бих пожелал да отидат в ръцете на друг. На някого може да хрумне авантюристичната идея да се спусне долу. Тогава ще намери всичко, а аз не го считам за целесъобразно. Хайде, помогнете! Непременно трябва да затворим входа!
Те избутаха с доста напрежение камъка отново в отверстието. След това баронът каза:
— Аз ще се изкачвам пръв, а вие ще ме следвате!
Това никак не се понрави на отровителя.
— Тъй ли? — изръмжа той. — И естествено ще вземете и фенера. Сърдечно благодаря, драги ми хер! Достатъчно умен съм да прозра намерението ви! И извадете ръката от джоба! Знам, че имате нож в него. Но и аз имам един. Вижте, вече го държа в ръката. Острието ще проникне между ребрата ви, преди още да сте съумели да употребите своя нож.
— Вие сте пощурели!
— Извадете си ръката, казах!
Аптекарят го извика толкова високо и с такъв заплашителен тон, че баронът, който притежаваше повече коварство отколкото смелост, се подчини. Сега попита удивено:
— Ама какво ви става наистина?
— Какво ми става? Изпитвам подозрение!
— Струва ми се, че фантазирате! Да се качваме! Горе ще ми обясните каква е причината за вашето внезапно подозрение.
Посегна към въжената стълба, ала аптекарят го дръпна бързо за ръката и каза:
— Стой! Аз ще се изкачвам пръв!
— Но защо, по дяволите?
— Вие имахте нужда от мен, понеже сам не можехте да отместите камъка. Но сега имате парите. За да не се налага да делите с мен, искате да се качвате пръв.
— Но аз искам да деля!
— Защо тогава не тук?
— Защото горе имаме по-добри условия.
— Не, а защото горе изобщо няма да е необходимо да делите.
— Не мога да ви избягам!
— Не можете? Сега ще тръгнете, ако съм толкова глупав, да се изкачвате напред. Стигате горе, прерязвате в миг въжената стълба, аз се стоварвам долу и бавно и окаяно загивам. Вие обаче си тръгвате с парите и се подхилвате.
— Ама че абсурдна идея!
— Една много правилна идея! Само внимавайте!
— Гръм и мълния! — извика баронът. — Какво ви скимна?!
Аптекарят беше бръкнал светкавично в джоба му и също така бързо извади ръка. Сега държеше ножа на барона и каза ухилено:
— Взех ви ножа. Сега имам два, а вие сте обезоръжен. Така ще избегна една битка, от която щях да изляза победител, наистина, но можеше все пак да ми коства някоя рана. Сега нека си поговорим разумно. Изисквам две неща и вие ще ги изпълните, защото иначе ще ви намушкам!
— Вие сте сатана!
— А вие — негов брат. Никой не струва повече от другия. И така, най-напред изисквам да се изкачвам пръв.
Едва след известна пауза баронът отговори.
— Е, щом наистина си мислите подобни дивотии за мен, качвайте се пръв, в трите имена на Дявола!
— И другото: да делим още тук, долу.
— Ще се пазя от това!
— Виждате значи колко добре съм ви прозрял!
— За дележа винаги има време.
— Само че той трябва да стане тук, аз го желая! Разбрано?
— И ако не се съглася?
— Тогава ще ви ръгна двете остриета в тялото и ще прибера всичко. Можете да бъдете сигурен в това.
— Няма да посмеете!
— О, напротив!
— Помислете, че съм по-силен от вас!
— Може и да притежавате мъничко физическа сила повече от мен, но сте страхлив. Аз имам повече кураж и за разлика от вас имам оръжия. Глупаво е впрочем да спорим. Моето време е скъпоценно. Преди да се сипне денят, трябва да бъда далеч оттук. Така че да процедираме късо. Какво избирате: веднага да делим парите или два удара с нож?
— Нито едно от двете!
— В такъв случай сам си произнесохте присъдата. Броя до три. Ако и след това още не сте решили, вие сте изгубен човек. И тъй: едно… две… тр…!
— Стой! — извика баронът уплашено, защото видя, че аптекарят говори сериозно.
— Е, какво?
— Ще делим! Но нека вашата половина се превърне за вас във вечно проклятие!
— Я стига! Аз ще съумея да я употребя много добре. Тогава тя ще се превърне в благословия. Вадете парите!
Баронът извади една пълна торбичка от джоба на панталоните и каза:
— Да броим тогава!
— Това ли е всичко?
— Да, естествено!
— Отворете! Аха, сребърни гулдени! Отброявайте! Всеки път по пет гулдена. Нямаме място.
Всеки получи по двайсет и пет гулдена.
— И наистина ли това е цялото съкровище, което намерихте вътре? — запита аптекарят.
— Цялото.
— Не ме баламосвайте!
— Заклевам се!
— Само не ме смятайте за толкова глупав да повярвам на клетвата ви! Покажете си джобовете!
— Всички дяволи! Държите се като пладнешки разбойник!
— Какъвто сте и вие, но къде-къде по-голям!
— Няма да го допусна! — заплаши Фалкенщайн.