— А аз ви казах, че ще ви наръгам, ако не правите това, което искам.
— Не отивайте твърде далеч! Дайте си ми ножа!
— Ще си го получите, но в тялото! Сега ще ви претърся. Ако се опънете, много-много няма да се церемоня с вас.
Посегна към вътрешния джоб на барона.
— Охо! — извика онзи. — Тая няма да я бъде!
— Добре! Много ти здраве тогава, стари грешнико!
Сграбчи го с лявата ръка за тила и замахна с дясната за удар. Баронът разпери уплашено ръце и извика:
— Стойте! Разрешавам ви!
— За ваш късмет! Миг по-късно щяхте да бъдете труп!
Сега претърси, без да срещне съпротива, джобовете на барона и извади втора, по-голяма торбичка и един портфейл.
— Чумата го взела! Злато! — изруга, когато отвори торбичката. — Бяхте си избрали по-добрата част, ала за съжаление той отново ви бе отнет. А какво има в портфейла?
Баронът отбеляза сплашен:
— Беше сложен в една ламаринена кутия, за да не плесеняса.
— Чудесно! А-а! Банкноти! В торбичката и портфейла сигурно има общо към шест хиляди гулдена, а?
— Повече.
— Аха, вие вече сте ги преброили там в дупката. Прекрасно! Сега, драги ми бароне, ще ви покажа колко съм снизходителен и тактичен. Преди малко вие така настоявахте да се качвате пръв, а аз не се съгласявах. Сега с удоволствие ще ви го позволя. Хайде поемайте!
— Защо? Струва ми се, щяхме да делим.
— По-късно! Имаме още време! Така казахте одеве и сега съзнавам, че бяхте прав.
— Но се надявам, че не таите лоши намерения?
— О, не! Само си мисля доброто.
— Доброто си мислите?
— Да. Нали не ми се сърдите?
— Изисквам да делим сега!
— А аз изисквам да тръгвате моментално нагоре, иначе ще ви подпомогна с ножа!
— По-добре да не бях се захващал с вас!
Подслушващият Отшелник беше разбрал всяка дума.
Сега незабавно се изтегли зад вратата и я притвори.
Остави един процеп, през който можеше да поглежда. В този миг баронът се измъкна от гърлото на шахтата. Остана непосредствено до ръба, докато аптекарят излезе. После каза:
— Сега трябва да отвържем въжената стълба.
— Защо? — ухили се Хорн.
— Вече не ни е необходима.
— На мен — не, но на вас!
— Защо?
— За да можете да слезете пак долу и да си приберете останалите предмети. Защото хич не си мислете, че ще получите нещо обратно от банкнотите или златото!
— Какво? Как? Въпреки всичко ще делим!
— Ние вече делихме!
— Не!
— Да. Парите са мои, а всичко, което се намира още там долу, принадлежи на вас. Ето как подялбата е извършена.
— Човече! По този начин ли искате да ме измамите?
— Аз само се отплащам със същата монета. Вие искахте да ме лишите от моя дял и на всичкото отгоре да ме оставите да чезна от глад и жажда. Сега аз ви отнемам вашата половина, ама пък ви оставям живота. Следователно постъпвам много милостиво с вас.
— И сериозно си мислите, че ще го допусна?
— Съвсем сериозно!
— Е, само че тук се заблуждавате! Аз си искам полагаемата част и няма да си отдъхна, докато не я получа.
— Вие много скоро ще си отдъхнете, защото моят нож ще ви достави почивка, която ще бъде по-дълга, отколкото може да ви е приятно.
— Подлец! Мошеник!
— Ние свършихме един с друг, повече нямаме съвместна работа, никаква. Само още едно искам да ви кажа. Сега си тръгвам и ви забранявам да ме следвате. Ако въпреки всичко хукнете подире ми, ще пусна в употреба двата си ножа. Отбележете си това!
Обърна се да си върви, но в същия миг баронът го улови за ръката.
— Стой! — извика. — Не тръгвайте! Нито крачка повече!
Тогава аптекарят се обърна отново, вдигна ръка за удар и заплаши:
— Пусни ме, иначе…
Баронът наистина го пусна и нададе вик на ужас. Погледът му беше паднал на вратата, където сега се появи Отшелника. Но аптекарят, който бе с гръб към нея, помисли, че той самият му е вдъхнал този страх. Изсмя се подигравателно:
— Пъзлива баба! Едва си я заплашил и в следващия миг вече се тресе от страх. Хер Фалкенщайн, теб дълго още няма да те прибере Дявола. Твърде жалък си за него. Мен той може по-добре да използва.
— Ето защо ще те подбере още сега! — прозвуча зад него.
Той се извъртя стреснато, изтърва ножа и отстъпи толкова назад, че едва не се изсипа в шахтата. Отшелника беше влязъл. В едната ръка държеше пушката, а в другата — фенера, който беше запалил вън, без някой от двамата в шахтовата къщичка да го е забелязал.
— Пресвети Боже! — избълва аптекарят.
— Не викай Небето, след като си казал, че си притрябвал на Дявола, негоднико! — прогърмя Винтер към него.
— Кой сте вие? Какво искате? — попита въпреки всичко Хорн.
Отшелника остави светкавично фенера на земята и взе пушката за стрелба.