— Дявола съм и се каня да те прибера! — извика същевременно. — Стой, нито крачка повече! Пусни ножа, инак ще получиш куршум!
И обръщайки се към барона, каза:
— Милостиви хер, чух част от разговора ви с тоя хубостник. Следователно знам, че искаше да ви ограби и намушка. Той е наш пленник. Вземете му парите!
Това беше за барона един неочаквано щастлив обрат на нещата. Той стоеше до Хорн и бе вперил невярващо очи в Отшелника. Онзи му смигна. Тогава той преодоля объркването си и застана пред аптекаря.
— Да, ти си наш пленник!
С тези думи поиска да бръкне в джоба на Хорн.
Последният не беше мръднал от мястото си. Баронът сега стоеше така, че Отшелника не можеше да се прицели добре в Хорн. Двата фенера пръскаха по-голяма светлина отколкото единият преди малко и аптекарят видя, че две изцяло прогнили дъски се държат съвсем халтаво на местата си. Проблесна му една спасителна мисъл. Само навън в нощта! Озовеше ли се веднъж вън, със сигурност вече нямаше да го открият.
Баронът тъкмо се канеше да му бръкне в джоба, когато той извика:
— Аз — ваш пленник? Още не!
Избута барона настрани, направи един скок напред и блъсна така силно дървената стена, че гнилите дъски излетяха навън. Възникна достатъчно голям отвор за него. В миг се промуши и изчезна.
Баронът понечи да се спусне след него.
— Зарежете го — каза Отшелника. — В тая тъмнина не можете да го спипате.
— Аз си искам парите, трябва да си ги върна! — изохка баронът.
Докато подслушваше двамата, Отшелника си бе мислил и за своята изгода. Сега реши да използва ситуацията за своите цели. От послушването бе разбрал, че баронът се е забъркал в криминални машинации. Но това не му направи особено впечатление. Много по-важна за него бе констатацията, че владетелят на замъка е затънал в безпаричие. Тук отбягваният самотник можеше да се намеси и да си извоюва изгодна позиция, като предразположи барона. Необходимо беше само да му предложи пари. Та нали за разлика от барона имаше достатъчно. Това щеше да го приближи до целта — дъщеря му Теодолинде. Отшелника знаеше, че с пари може да се купи почти всичко, може би и любовта на тази жена!
Ето защо каза:
— Успокойте се, милостиви хер! Аз ви спасих от оня герой на ножовете, мога да ви бъда в помощ и по-нататък.
— Вие… нали не сте бракониер?
Едва сега, изглежда, баронът забеляза, че неговият спасител е въоръжен с пушка.
— Забравете тази некрасива дума, както аз вече забравих странните приказки, които чух преди малко, когато се разправяхте в шахтата.
Баронът отправи пронизващ поглед към Отшелника. Очевидно онзи смяташе, че го държи в ръцете. От друга страна, даде да се разбере, че иска и по-нататък да му помогне. Това възбуди любопитството на владетеля на замъка.
— Е, добре! Какво да разбирам под вашето предложение?
— Чух, че става дума за шест хиляди гулдена. Вие сега ги изгубихте.
— И по-нататък?
— Аз мога да ви заема тази сума.
— Изненадвате ме. Нима можете да се лишите от толкова много пари?
— Защо не? Аз съм богат, много богат.
— Какво искате в замяна?
— Нищо. Давам ви парите и вие само ми давате съответната разписка.
— И за колко време ще ми ги предоставите на разположение?
— Докато сте в състояние да ми върнете сумата.
— Това би било върхът на всичко! Кога мога да имам парите?
— Ако имате добрината да ме придружите до вкъщи — веднага!
Сговорчиво тръгнаха към жилището на Отшелника. Изцяло от само себе си се разбира, че Винтер не се възползва от подземния проход. Той не възнамеряваше да издава тази тайна дори пред барона. Достигнаха старата кула преди зазоряване. Отшелника наброи на владетеля на замъка шест хиляди гулдена на масата, а онзи му даде разписка.
Глава 4
Един тимпанист на име Хаук
В „Тиволи“, широко известния ресторант в столицата, два пъти седмично имаше бална вечер. Тези забави биваха посещавани само от синовете и дъщерите на буржоазни фамилии. От време на време сбъркваше пътя си насам и някоя почтена прислужница.
Капелата тъкмо беше привършила един валс и си позволи една добре заслужена пауза. Танцьорите се върнаха със своите дами по масите, а музикантите станаха, за да поразтъпчат нозе и вземат нещо освежително.
Тимпанистът и третият виолонист си взеха по бира и застанаха до плота на една маса за правостоящи, за да обсъдят последните събития на деня, които днес навсякъде в столицата представляваха главната тема. Отново ставаше въпрос за разобличения Капитан и бившата му банда.
Но най-напред двамата удариха по една порядъчна глътка.