Тази операция имаше предвид Хаук, когато попита Холм как е ръката му.
— После пак ли ще свирите с нас в „Тиволи“? — попита третият виолинист.
Холм се усмихна, а Хаук отговори вместо него:
— Няма да му се наложи. Докторът е сътрудник на „Регирунгсблат“. Апропо, какво ново из журналистическите кръгове?
— Е, пак постъпи едно сензационно сведение относно бандата на Капитана. След броени часове ще бъде публикувано с излизането на сутрешните издания.
— Разкажете!
— Аптекарят Хорн е отново заловен.
— Какво, старият отровител, дето офейка като труп от панделата?
— Точно той! Заловили го на границата при подозрителни обстоятелства: спял в копа сено. Тъй като не можал да се легитимира, задържали го и телеграфирали до столицата. По съвет на княз Ван Зоом съдия-следователят изпратил своите помощници, тайните полицаи Фридрих и Антон. Те идентифицирали подозрителния като аптекаря Хорн и го докарали обратно в столицата. Сега е отново върнат в затвора. Имал значително количество пари в себе си.
— Знае ли се откъде ги е взел?
— Кълнял се в мило и драго, че това били негови спестявания, които заделил настрана за тежки времена.
— Тоя тип е лисица. От него всичко може да се очаква, дори това.
— Така е.
Танцовата пауза свърши и музикантите се върнаха отново по местата си. Хаук, който от известно време се чувстваше по-тясно свързан с Холм, все още нямаше желание да прекрати разговора с него. Ето защо помоли третия виолинист:
— Виолини сега има достатъчно в капелата. Какво ще кажеш, ако застанеш за малко зад тимпаните? Така аз ще мога още мъничко да си побъбря с доктора. Ще те черпя с още една бира. Освен това биенето на тимпаните страшно ще разшири образованието ти.
Третият виолинист се съгласи ухилено и седна на мястото на Хаук в оркестъра. Музикантите започнаха с полка и дансингът отново се изпълни с двойки. Един келнер донесе на Хаук и Холм бира и двамата продължиха да разговарят за събитията на деня.
Преживелицата, която така приятелски бе сближила Хаук и Холм, беше един съвместно изпълнен номер, при който бе съдействал и княз Ван Зоом. Когато Елън Стартън замина след доктора за Стария континент и пристигна в града, кандидатства за място в „Столичен театър“. Така встъпи в конкуренция с танцьорката Леда. Двете трябваше една след друга да изиграят един спектакъл, за да може публиката да реши коя от тях е по-добрата. Леда подкупи шефа на клакьорите при „Столичен театър“ с пари и обещанието за един любовен час, ако постави на нейно разположение срещу Елън Стартън своите хора. Когато Ван Зоом и Холм научиха за това, режисираха една комедия, така че шефът на клакьорите прекара скъпо струващата супе (вечеря) не с Леда, а с преоблечения тимпанист, и стана за посмешище.
— Вие имахте късмет — каза Хаук сега. — Намерихте си един път жена. Нашего брата трябва ден и нощ да се скита все сам по тоя красив свят.
Холм се засмя.
— Вие също ще си намерите дамата на своето сърце. А пък и едва ли ще сте толкова самотен дотогава. Та вие сте още толкова млад и си имате семейство.
— Нямам.
— Какво? Нямате баща, майка?
— Не. Вече не са живи. А братя и сестри никога не съм имал.
— Съжалявам. — Холм стана сериозен. — Не знаех. В никой случай не съм искал да ви причиня болка.
— Нищо не сте ми причинили. Човек трябва да гледа фактите в очите. Освен това ви считам за приятел.
— Но сигурно имате други роднини?
— Също не.
— Никакви?
— Всички са мъртви! Всички измряха!
— Това действително е печално.
— Единственият роднина, който може би още е жив, е в Сибир.
— Какво прави там?
— Търговец на кожи е. Само за да ни ядоса, беше писал по-рано за богатството си. Тоя тип трябва да има много пари!
— В каква степен сте сроден с него?
— Той ми е чичо. Брат на баща ми.
— И в Сибир?
— Да. Това си има своите причини. Тоя тип е негодяй. Той и баща ми, двамата братя, се влюбили до ушите в едно и също момиче. Не е ли това дивотия? Добре че нямам брат, който да се заплесне някой път в същото момиче като мен.
Около устата на Хаук затрептя своеобразен, дяволит израз.
— Ама аз бих му дал да се разбере! Якичък съм си и като едното нищо ще се разправя не с един, а с двама братя!
— За Бога — ухили се Холм. — Я оставете на мира неродените си братя!
— Да, и бездруго не мога нищо да им направя, след като не съществуват. И така, двамата искали една и съща. Разбира се, можел да я спечели само единият, и това бил баща ми. Аз съм синът от този съюз. Но другият страшно се озлобил. Търсел начин да си отмъсти и чакал подходяща възможност. Двамата братя бяха кожухари. Бяха закупили голям запас от кожухарски изделия и бяха превърнали цялото си състояние в свободен капитал, за да ги платят. Чичо взе парите, за да ги предаде. Замина и повече не се върна. После се установи, че е духнал не само с тази сума, но е препродал и закупените кожухарски изделия. Запрашил през руската граница. Татко буквално се претрепа от работа и гладува до смърт, за да възстанови честта си. Не му се удаде. Почина преждевременно, от изтощение. От време на време идваше по някое писмо от Русия, напоследък от Сибир. В тях пишеше, че чичо е станал баснословно богат, но никога не биваше посочван адресът му. Искаше само да ни ядосва.