— Откъде го предположихте?
— Научих, че е таен полицай. Останалото лесно отгатнах. Не знаех, наистина, че вашият барон е Капитана. Сега този Антон постигна целта си и повече не ви поглежда. Не е ли така?
Очите й метнаха мълнии на гняв и омраза.
— Вече не ме поглежда! — процеди. — Ах, да можех да измисля нещо, от което да го заболи, да се вреже дълбоко в сърцето му, в живота!
— Размишлявайте!
— Е-ех! Твърде слаба съм за отмъщение!
— Потърсете тогава помощ! — рече той, като улови ръката й и я погледна жадно-въпросително в очите.
— Имате ли кураж? — прозвуча насреща му.
— Да.
— Нямам предвид обикновения кураж. Аз искам да отмъстя на този жалък човек. Коя е всъщност онази, която седи до него?
— Годеницата му.
— Не я познавам.
— Казва се Анна Ландрок. Заради вас научих всичко това.
— Значи двамата вече са се сгодили?
— Да. Също неговият красив колега се е сгодил.
— Който седи с него там вътре? Той също така се намираше на разположение на княз Ван Зоом.
— Да, и постъпи също като Антон. Сгоди се за някоя си там Емили Вернер. Но преди това и той подлъга едно бедно момиче, за да оплете баща й в мрежата.
— Кой беше той?
— Старият аптекар Хорн.
— Аха, дето се направи на умрял, за да избяга от затвора, но бе отново заловен?
— Да, с дъщеря му се случи както с вас. Тоя мизерен Фридрих я измами. Какво ли си мисли тя, като го гледа сега да седи до другата? Много вероятно също замисля отмъщение.
— Нима тя е тук?
— Да. Ниската дебелана там косо срещу нас, дето не отделя поглед от отворената врата. Виждате ли какви очи блещи? Сякаш иска да го погълне. Тя би могла да ви бъде една добра съюзница!
Хулда оглежда известно време дебелата аптекарска дъщеря. После попита:
— Откъде знаете също за това момиче?
— Хм-м! Всъщност не би трябвало да го знам, но го подслушах. При моя шеф се говореха разни неща, които не бяха за непосветени уши.
— Кой е шефът ви?
— Той вече не ми е такъв, защото аз наскоро закупих фирмата му.
— Значи сега сте самостоятелен?
— Напълно. Сам съм си господар и имам много добри средства за препитание. Шефът ми беше Якоб Симеон.
Тя го погледна бързо и изненадано.
— Какво? При него ли бяхте?
— Да. Познавате ли го?
— Разбира се! Та нали той беше от хората на Капи…
— Откъде знаете, че е бил от неговите хора?
— Чух го от полицаите, които след арестуването на господаря заеха палата. Подслушах ги.
— По дяволите! А Якоб Симеон твърдо вярваше, че никой не го подозира.
— Това беше изказано само като предположение. Онази Хорн там отсреща… само отдалеч ли ви е позната?
— Не. Познавам я отблизо. Баща й често идваше при нас, а и аз изпълнявах някои поръчки на шефа при него. Казва се Йете.
— Бр-р! Грозно име!
— Грозно като самата нея.
— Бих желала малко да си поприказвам с нея.
— Е, мога да уредя да седне при нея.
Менерт се надигна и отиде при Йете Хорн, която направи много учудена физиономия, когато чу поканата му. Отзова се с видимо колебание, понеже не й се искаше да напуска мястото си. Оттам именно можеше добре да наблюдава изменилия й таен полицай Фридрих. Скоро Хулда и Йете седяха една до друга и Менерт остави дамите насаме за няколко минути. Те скоро се задълбочиха в съкровен разговор. Дойдоха няколко танцьори да канят Хулда, но тя отказа. Разговорът беше по-важен.
Златарят се размотаваше из залата и на няколко пъти спря до отворената врата, от която можеше да огледа съседното помещение.
Там седяха двамата тайни полицаи Антон и Фридрих със своите годеници Анна Ландрок и Емили Вернер и бъдещите си тъстове.
Татко Ландрок, бивш вахмистър, беше изгубил при една злополука ръка и крак и бе изпаднал с близките си в окаяно положение. Княз Ван Зоом го избави от него, като му подсигури пенсия. Папа Вернер също така бе изтърпял много страдания като слуга в театъра и живееше с многобройната си фамилия в голяма немотия, докато накрая изгуби и работата си. Но князът се намеси и в неговия живот и му съдейства за сегашното място като касиер при театъра. Днес нямаше представление и той разполагаше с време да посети „Тиволи“. След толкова години нещастие промяната в съдбата му влияеше неимоверно благотворно. Цялото му лице буквално сияеше от разположеност и доволство.