Присъстваше и една друга личност. До Вернер седеше дъщеря му Лаура. Франц фон Хелфенщайн я беше насилил. Детето, което се появи на бял свят, умря, обвиниха я в детеубийство и бе осъдена на осем години затвор. Половината от присъдата беше вече излежана, когато Ван Зоом и доктор Макс Холм се заеха с нея и благодарение на щастливи обстоятелства успяха да докажат невинността й. Веднага бе освободена. Днес беше излязла за първи път, за да посети, заедно с баща си, сестра си и другите в „Тиволи“.
Погледът на Антон случайно попадна на Менерт, когато онзи се намираше при вратата. Сръга Фридрих и попита:
— Познаваш ли младия човек там?
— Помощник на Якоб Симеон.
— Така си и помислих. Но вече не е помощник, а самият е собственик на фирмата. Веднага ще го подложа на проверка.
Стана от стола, пристъпи към златаря и го попита:
— Нали сега вие сте собственик на фирмата, в която работехте?
— Да, майн хер — отвърна другият раздразнено. Антон се направи, че нищо не е забелязал, и продължи бодро:
— Много добре стана, че ви срещнах тук. Изработвате ли и венчални халки?
— Естествено!
— Бившият ви шеф винаги беше по-евтин от другите. В най-близко време ще имам нужда от годежен пръстен, моят приятел там също.
— Аз съм запазил неговите цени.
— Чудесно. Може би ще подарим на нашите дами и по един друг пръстен, освен обикновената златна халка. Вероятно имате добър избор?
— О, разбира се! Аз работя най-вече с имитация на скъпоценни камъни, които едва се различават от истинските.
— Това урежда добре нещата. Ние, естествено, не сме милионери, които могат да си позволят диаманти. Утре ще наминем към вас и ще разгледаме асортимента ви.
Правеше го само за да научи евентуално дали Менерт знае местонахождението на Якоб Симеон. Но младият златар го прозря и се отдалечи с лек поклон. Когато отиде при момичетата, Хулда го попита:
— Оня шпионин стоеше при вас. Какво искаше?
— Да ме подпита за шефа.
— Вие, надявам се, не сте били толкова глупав да му кажете?
— Не ми и хрумна. Те ще платят пръстените си, но няма да научат нищо.
— Пръстени? Искат да купят пръстени?
— Да, венчални халки, като претекст, естествено.
От лицето на Хулда се оттегли всякакъв цвят. Тя се втренчи в него, сякаш с мислите си се намираше някъде съвсем другаде.
— Венчални халки — промълви на себе си. — Ех, ако не бяха точно венчални халки.
— Те може би ще купят и други. Тоя Антон ми го каза.
При това известие тя едва не скочи от стола.
— Утре щели да дойдат — допълни Менерт.
— Още утре? О, ако знаех какво ги интересува!
— Аз споменах за имитациите си на диаманти и той като че има желание да види нещо от тоя род!
— Прекрасно, прекрасно! Оставете ни сами! Ще ви дам знак, кога да се върнете.
Той продължи разходката си. Дебелата Йете огледа Хулда с удивление и каза:
— Вие сякаш из един път станахте съвсем друга жена, когато се отвори приказка за пръстените. Много сте възбудена.
— И не е за чудене. Преди малко си трошехме главите по какъв начин да си отмъстим, а сега идеята е вече налице.
— Възбуждате любопитството ми.
Йете беше физически и духовно по-тромава от красивата камериерка, но що се касае до отмъщението към неверния любим, беше огън и пламък.
— Тези двама типове не вкараха ли в беда баща ви? — попита Хулда.
— В затвора.
— Да. Какво сега, ако ние ги вкараме в затвора?
— Възможно ли е? — попита дебеланата, като бузите й мигом се зачервиха.
— О, определено! Не само тях двамата, но и годениците им.
— Това, това би било чудесно отмъщение!
— Да, представете си оная Вернер в пандиза!
Каза го с повишен тон, за да поощри още повече Йете. Тя отговори:
— Бих дала за това няколко години от живота си.
— Това изобщо не е необходимо.
— Как да я подхванем тая работа?
— Много лесно. По-лесно отколкото си мислите. И така, откраднати са скъпоценни пръстени. Двете годеници носят откраднатите бижута и естествено биват арестувани.
— И от кого са ги имали?
— От своите мъже, които също ще бъдат арестувани.
— И тия наистина са ги откраднали?
— Не са си го и помислили!
— Тогава няма да има и арест!
— О, напротив! Оставете аз да се погрижа. Антон и Фридрих пазят палата на задържания барон Фон Хелфенщайн. Там всичко стои така, както той го е оставил. Сигурно и завинтената касета с бижутата е още налице. Тези бижута ще бъдат откраднати.