— Виждам, че нямате добро мнение за мен.
— Как така? Мнението ми за вас е отлично.
— В никой случай! Днес аз ви виждам всъщност за пръв път, а вие очаквате от мен нежности, които предполагат едно по-дълго познанство. Знаете ли от кои момичета може да се очаква такова нещо?
— Какво си мислите, фройлайн Хулда! Истинската, неподправена любов не се нуждае от години, за да се развие. В настоящия миг тя е тук и изисква незабавно подчинение. Поне аз се чувствам така с вас. Когато ви видях за пръв път, разбрах, че бих могъл да ви посветя живота си.
— Говорите като по книга — каза тя привидно невярващо. — Преди да повярвам на някой мъж, се нуждая от солидни доказателства, че е честен. Веднъж се подведох, но това вече никога няма да се случи!
— Поискайте ми ги тези доказателства!
— Добре! Аз се чувствам в положение да направя един мъж щастлив, но не раздавам прахоснически това щастие. Бих го поднесла само на някой достоен. А достоен е онзи, който е в състояние да ми докаже, че ме обича истински, повече от всичко друго, че за него аз стоя над всичко, че никаква жертва заради мен не му е прекалено трудна и голяма.
— Да, при мен е така!
— Разберете ме добре. Аз имам предвид всякаква жертва, от всякакво естество. Той трябва да мисли само за мен, всичко в нозете ми да слага. Да ви поставя ли на това изпитание?
— Направете го!
Тя се облегна в полулежащо положение в ъгъла на софата, отпусна назад красивата си главица и попита:
— Бихте ли могли заради мен да извършите нещо, което други хора биха нарекли неправда?
— Да — отговори той бързо и категорично.
— Трябва да сте решителен, енергичен човек, за да сторите това, което ми се върти из главата. Аз мразя пламенно, но съм в състояние и също така пламенно да обичам. Моята любов ще принадлежи само на онзи, който притежава смелост да утоли омразата ми.
— Имате предвид по отношение на онзи полицай?
— Да.
— Кажете какво трябва да направя!
— Искам да го убия, но не физически, а морално. Като криминалист и шпионин той вече е направил не един и двама души нещастни. Сега трябва сам да се поразходи до затвора. Искате ли да ми помогнете в това, или не?
— С най-голямо удоволствие, стига да съм в състояние.
— Добре! Веднага ще получите едно малко възнаграждение. Хайде, целунете ме!
Поднесе му устата си и той незабавно се възползва от това разрешение. Но когато поиска да я прегърне, тя го избута от себе си и каза:
— Достатъчно засега! Виждате, че не се скъпя с нежностите си, но искам също да видя дали ги заслужавате.
— Аз само ще повторя молбата си да ми кажете какво трябва да направя.
— Две неща.
— Ще ги извърша, колкото и да са трудни!
— И двете са много леки. Първо, утре трябва да продадете на двамата полицаи два пръстена, които аз ще ви дам — на всеки по един. Второ, по-късно трябва да заявите, че това са били пръстените, които ми дадохте в „Тиволи“.
— Ще го сторя, но моля за необходимите обяснения, за да не направя някоя грешка.
— Това действително е абсолютно необходимо. Та слушайте. Скъпоценностите на баронеса Фон Хелфенщайн се намират още в палата. Те ще бъдат откраднати.
По лицето му трепна разбиране.
— Те са вече откраднати! — каза.
— Как стигнахте до тази идея?
— Хайде, хайде! Ей къде лежат!
— Ще го издадете ли?
— Какво си мислите? По-скоро ще позволя да ми изтръгнат езика от устата.
— Точно това изисквам от вас дълбоко, ненарушимо мълчание! Знаете ли кой пази палата?
— Онези двама полицаи.
— Да. Аз имам необходимите ключове и бях там. Имате право. Преди малко оставих вашите пръстени в палата при личните вещи на двамата полицаи Антон и Фридрих. Те ще купят от вас откраднатите пръстени, без нищо да заподозрат, и ще ги подарят на годениците си. Кражбата ще бъде открита и откраднатите бижута ще бъдат открити при двете момичета.
— Тогава те ще кажат, че са купили пръстените от мен.
— Действително ще го кажат. Но вие ще го оспорите. Ще опишете другите два пръстена и…
— Бих могъл да представя дори скици — вмъкна той.
— Толкова по-добре. Двамата полицаи ще настоят да бъдат претърсени жилищата им. Тази услуга ще им бъде извършена и така ще бъдат намерени пръстените, които аз скрих там. Истинността на вашите показания ще бъде доказана, както и че двамата са крадците.
— Ще бъде поставен въпросът за останалите скъпоценности.
— Те няма да могат да посочат къде се намират. Ще бъдат сметнати за закоравели и ще им бъде наложено по-сурово наказание.