Глава 9
В клопката
След известно време един нощен пазач намери неподвижно лежащия тимпанист. Изсвири за помощ. Хаук беше пренесен в близката болница, където случайно беше идентифициран от един познат. На утрото във вестниците можеше да се прочете:
„Последната нощ музикантът Хаук, млад, здрав мъж, бе намерен да лежи в безсъзнание на улицата. Лекарският преглед установи, че е получил удар по главата. Предполага се, че почти смъртоносният удар е извършен с така наречения «убиец». Тъй като Хаук досега не е възвърнал съзнанието си, събитието все още остава в тъмнина. Но, за щастие, се изказва надеждата, че ще оживее.“
Малко след обяд Антон и Фредерих се помъкнаха бавно към улицата, на която живееше Менерт.
— Да — рече Антон, — така е, както казах. Якоб Симеон снощи е бил видян. Нощен пазач номер двайсет претендира да го е разпознал. Викнал му, но типът бързо офейкал.
— Действително е възможно да пребивава още в града и да излиза само нощем по улиците. Подочул е нещо за подозрението, което е възникнало срещу него. Фактът, че е продал така ненадейно фирмата и е изчезнал, го прави двойно по-подозрителен. Може би от Менерт ще узнаем нещо.
— Едва ли. Тоя човек също не ми харесва. Той впрочем знае, че сме полицаи, и няма да се изтърве пред нас.
Въпреки това отидоха в магазина му да си изберат венчални халки. Естествено, оставиха му ги да гравира датата и имената. После огледаха и другите пръстени — повече с намерение да подпитат собственика на магазина, отколкото действително да купят нещо.
Не видяха нещо особено примамливо. Онова, което им харесваше, беше твърде скъпо, а евтиното не намираше одобрението им. Накрая забелязаха съвсем настрани избутана една малка кутийка от прост картон, в която бяха сложени върху обикновен памук два пръстена.
— По дяволите! — изруга Антон. — Те са истински!
— Истински? — ухили се Менерт. — Бих ли съхранявал истински камъни по този начин?
— Не са истински? Отрова да ми дадат, ако това не са диаманти!
— Добра имитация, нищо повече.
— Каква е цената?
— Десет гулдена парчето.
— Какво? Десет гулдена? Толкова евтино? Тогава ще взема един.
— Аз също — обади се Фридрих.
— Аз пък ви повтарям, че се касае само за имитация. Ако господата наистина искат да ги купят…
— Е, какво? Ще ги вземем!
— В такъв случай направо ми се иска да помоля за едно удостоверение, че съм им ги продал като имитация. Това е обикновен алансонски планински кристал.
— Ще си имате удостоверението. А ние можем да се изперчим с тези пръстени. Никой няма да може да докаже, че не са истински.
Когато платиха и напуснаха дюкяна с душевно задоволство, Менерт се изсмя подигравателно след тях.
— Влязоха в клопката! Сега Хулда ми е в кърпа вързана. Работата стана изключително лесно, по-лесно отколкото си мислех. За да получа това очарователно момиче за жена, бих свършил и къде по-различни неща. Първо, тя е красива, и, второ, сега е и заможна. Скъпоценностите не представляват някакво богатство, наистина, но все пак струват нещо. Като стане моя жена, ще удвоя състоянието си. Как се радвам на днешната вечер!
Не беше необходимо да чака до другата вечер, защото още в хода на следобеда преживя радостната изненада да види любимата да влиза при него. Когато я попита за причината на неочакваното посещение, тя отговори:
— Не помислих, че тая Йете ще дойде да си иска днес дела от хелфенщайнските скъпоценности.
— У вас ли беше?
— Да. Но аз се направих, че ме няма. Та нали не можех нищо да й дам. Сега идвам да взема нещо от вас, естествено някой фалшификат. Тя се кани привечер пак да дойде. Тогава ще й го дам.
— Какво да бъде всъщност?
— Все едно. Да не струва много. Аз нося нещо за разплащане.
— О, моля, не е необходимо!
— Защо? Сделката си е сделка. Че я сключвате с мен, не променя нещата. Колко би струвала тази гривна?
Измъкна споменатия предмет и той го огледа изучаващо.
— Хм-м-м! — отговори. — Може би струва повече от сто гулдена, но като се има предвид по какъв начин е станала собственост, губи значително от стойността си. Заради сигурността камъкът трябва да се извади, а металът да се стопи. Наистина не мога да предложа повече от петдесет гулдена.
— Достатъчно е. Дайте ми за тези петдесет гулдена разни други дрънкулки, които да дам на Йете.
— Хубаво! А какво ще правите с останалите бижута?
— Естествено, ще ги получите вие като мой чеиз. Ще претопите златото, а камъните ще използвате по свое усмотрение. Веднага щом бъдат тикнати в кауша двамата шпиони, аз съм ваша и получавате нещата. Те бяха ли вече тук?