— Аргументите ви действително са логични. Може би е замислен обир. Знаете ли точно какво се е намирало по джобовете ви?
— Нищо ценно. Аз съм беден. Обикновено нося две-три пури от най-евтино качество, едно портмоне с няколко кройцера и джобния си часовник с цилиндров механизъм, за който съм платил шест гулдена.
— Е, тези предмети са намерени у вас. Там на масата лежат. Три пури, часовникът и портмонето с малко повече от един гулден.
— Повече не съм имал. Следователно за нападение с цел грабеж не може и дума да става.
— Възможно е да са били хвърлили око на някой друг и да са забелязали заблудата си.
— Тогава оня да благодари на Дявола! Щом хвърлят око на някой друг, нека си пребиват него, не мен!
— За съжаление, такива неща се случват.
— Да, но въпреки това не вярвам вчерашният случай да е бил такъв. За мен е рядкост да напусна залата. Значи трябва непременно да съм имал някакви много важни причини. И аз съм склонен да свържа посегателството върху особата ми с тези причини.
— Може би имате право. Само да можехте да си спомните!
Оркестрантът си разчеса косата и каза:
— Сега действително си нямам и най-малка представа. Вие сте лекар, вероятно разбирате и малко от френология?
— Да. Защо питате?
— Тук имам една цицина. Да не би по някакъв глупав начин точно на това място да се намира паметта?
— Не. Приема се, че е локализирана малко по-напред.
— Излиза, че при мен сигурно се е хлъзнала назад, защото ми се губи споменът от вчера. Ще бъде дяволска работа, ако паметта не пожелае да се върне!
— В това отношение няма защо да се опасявате. Когато кръвоизливът се абсорбира, тя отново ще се яви.
— Ама че досада! Ще взема да я пипна за ушите тая памет, та малко да я подпомогна да си дойде!
Изявлението прозвуча така забавно, че лекарят попита ухилено:
— И как се каните да я подхванете тая работа?
— Хм-м! Трябва първо да помисля. Кого другиго са разпитвали във връзка с мен, освен диригента?
— Никого.
— Тъй. Значи наистина не са се насочили към подходящия източник, хер доктор.
— По-добър от него като че ли няма.
— Охо! Мислите, че всичко му поднасяме под носа? За нашите частни работи той не научава нищо. Дори има някои неща, за които не е необходимо да знае. Точно една такава работа е била може би онази, заради която съм напуснал залата. При това положение аз не съм се обърнал към капелмайстора, а към моя приятел.
— Значи този вероятно би могъл да даде информация.
— Много е възможно. Той свири трета виолина и тъй като тя лесно може да отпадне, аз обикновено му поверявам тимпаните, когато ми се налага да напусна мястото си. При всички случаи съм го сторил и вчера.
— Тогава трябва да бъде разпитан. Ще доложа на съдия-следователя.
— Съдия-следователя? Нима от тая работа са направили официално дело?
— Естествено! Все пак се касае за опит за убийство. Ако това не е престъпление, то не знам какво друго би могло да бъде наказуемо.
— Значи и аз ще бъда разпитван?
— Разбира се, и то утре, тук.
— Искате да кажете, че трябва да остана тук?
— Да.
— И през ум не ми идва!
— Не си мислете, че ще ви освободя!
— Тогава ще си тръгна сам.
— Аз пък ще попреча! Не бива да приемате раняването си така лекомислено.
— Ама аз съм си съвсем здрав! Е, главата ми малко бръмчи, наистина, но иначе нищичко ми няма.
— И нямате също така никакъв спомен! Случаят е изключително интересен за медицината. Трябва да бъде наблюдаван много внимателно. Няма да ви пусна да си тръгнете!
— Но аз още днес бих могъл да открия кой ме е ударил!
— Ако вие можете, за съдия-следователя ще бъде още по-лесно. Ще изчакате тук поне докато дойде утре при вас!
Хаук се загледа замислено пред себе си. По лицето му плъзна свойственият за него дяволит израз. После отговори с примиренчески тон:
— Значи трябва да остана да лежа тук и да се подчинявам!
— Да. А и тук ще ви гледаме и ще се грижим за вас по-добре, отколкото това би станало у вас. Пък и, както чух, нямате семейство, за което да тъжите.
— Семейство? Все още ми липсва! Човек, който е бил пребит до смърт, не се нуждае от семейство! Сега нещо съвсем друго ми създава големи грижи, хер доктор.
— Че какво?
— Гладът!
Лекарят се засмя на забавния начин на Хаук да се изразява и го утеши с уверението:
— Тук веднага ще ви помогнем. Ще дам на домакина съответната заповед.
— Но да не направите някоя грешка, моля… защото аз не изпитвам глад за бульони и попари.
— А по какво, обеснико?
— Не пилешко фрикасе, хамбургско пушено месо, полски шаран, лайпцигски постен гювеч и шишчета говеждо със сланинки и гъст пикантен сос.