— Тоя Юлиус! — въздъхна баронът. — Винаги съм желал да имам син. И какво получих? Един идиот!
— Може да е за добро — утеши го Теодолинде. — В замяна на това нали имаш мен.
— Да, ти си единственият човек, на когото мога да разчитам. Моята довереница. Със силна воля като мъж. И точно затова ми се искаше да се беше родила момче.
— Та каква е работата с паричния тайник на Капитана?
— Намира се в една шахта, в малък страничен проход, затворен с камък. А той е толкова тежък, че само двама души биха могли да го отстранят. Мисля, че като жена ти просто ще бъдеш твърде слаба да ми помогнеш. Но не се сещам на кого другиго бих могъл да се доверя. Това е проблемът на работата.
— Няма ли да е най-добре все пак да проверим дали не съм… А, ето че пак се чука!
Баронът познаваше това чукане. Можеше да е само слугата му Даниел. Въпреки това гласът му прозвуча невъздържано, когато извика:
— Влез!
Слугата откликна на разпореждането.
— Какво има?
— Извинете за безпокойството, милостиви хер, но в предзалата чака един мъж, който желае на всяка цена да разговаря с вас.
— Изхвърли го!
— Опитах вече, но той казва, че било изключително важно. Идвал от столицата и непременно трябвало да говори с милостивия хер на четири очи.
Баронът и дъщеря му си размениха по един поглед. После Фалкенщайн каза:
— Добре, Даниел. Отведи човека в библиотеката. Идвам веднага.
Когато слугата се отдалечи, баронът каза:
— Какво ли е замислил непознатият? Идването му сигурно е свързано със залавянето на Капитана.
Последните думи беше изговорил с тревожен тон, ала дъщеря му веднага вметна:
— Ами! Нищо не могат да докажат срещу нас! Само кураж!
Когато съгледа няколко минути по-късно чакащия в библиотеката мъж, Фалкенщайн се изплаши.
— За Бога, Хорн!
Баронът беше пребледнял.
Мъжът беше дълъг и мършав. Имаше остра брадичка и остър нос. Но най-остър беше погледът му. Носеше се просто и небиещо на очи. Това наистина беше аптекарят Хорн, за когото баронът преди малко бе разказал на дъщеря си, че също е арестуван и лежи смъртно болен в затвора. Баронът го беше виждал само веднъж, и то в столицата. Хорн следователно се числеше към малцината, които знаеха, че и Фалкенщайн е от хората на Капитана. Той можеше да стане опасен за барона и затова последният реши да бъде нащрек с него и да се държи дипломатично. Какво ли можеше да иска аптекарят от него?
— Седнете, Хорн. Вино? Пура?
Баронът се беше овладял и извади от едно шкафче бутилка, две чаши и едно сандъче. Нареди всичко на масата и наля.
— Наздраве, драги, и заповядайте, обслужете се!
Пиха и посегнаха към пурите.
— От управителя на замъка Хиршенау научих, че са ви арестували. Вярно ли е?
— За жалост. Тоя княз Ван Зоом е или Дявола, или е всезнаещ. Заведоха процес срещу мене за изготвяне на отрови.
— А сега сте свободен? Вече предполагах, че сте мъртъв!
— Глупости!
Хорн беше видял как баронът преди малко се беше уплашил при вида му и после бе пребледнял. На стария аптекар беше ясно, че Фалкенщайн се страхува от него, и се чувстваше господар на положението. Щеше да се оправи с барона и да го принуди да направи онова, което искаше от него, Сега Фалкенщайн каза:
— Но аз чух, че сте смъртно болен!
— Това беше симулация. Но наистина е вярно, че лежах в лазарета.
— Аха, така значи!
— Беше ужасно напрежение ден и нощ да симулираш летаргия и безчувственост. И при това да внимаваш всеки миг някой да не ти врекне неочаквано в ухото и да се издадеш. Е, в крайна сметка успях.
— И сега сте тук? Как ви се удаде да се измъкнете?
— Беше детински лесно. Просто трябваше да умра.
Баронът трепна. Но после разбра.
— А… имате предвид привидно?
— Точно така. Имах със себе си една много малка, но и много добре подбрана аптека. Отдавна очаквах да ме арестуват и се бях подготвил.
— И сте дочакали? Каква глупост!
— Хм! Мислех, че няма да могат да докажат нищо срещу мен и ще ме освободят.
— Колко наивно!
— Не можех да си имам представа, че тоя княз Ван Зоом е проникнал в почти всичките ми тайни. Както и да е, бях убеден, че няма да се задържа дълго в ареста. Въпреки това предвидих всички случаи и си спретнах споменатата аптека. С един-едничък медикамент в далечна ситуация можеш да постигнеш повече отколкото с всякаква сила и хитрост.
— Старият доктор отровител! Но как контрабандирахте аптеката в затвора?
— Върху главата си.
— Невероятно!
— И все пак работата е съвсем проста. Преди известно време започнах да олисявам. Косата ми остана като венец. Поръчах си полуперука, която напълно покриваше голото място и не можеше да бъде различена от истинската, коса, Под нея наместих моята аптека.