— Видях пощенската кутия и дори знам кой е този човек. Казва се Менерт и е собственик на фирмата, която преди принадлежеше на покрилия се Якоб Симеон. Сега очевидно е любовник на тая камериерка и заедно с нея е измъдрил някакъв план за отмъщение.
— Имате ли представа какъв?
— Не съм наясно. Аз и моят колега Антон днес купихме при него по един пръстен. Сметнахме ги за истински. Той го оспори. Но както сега чухте, те са били изрично определени за нас. А сега едно писмо тръгва за обержандарма! Нещата изглеждат така, сякаш планът е свързан с тези пръстени и е насочен срещу мен и Антон.
— Защо ще искат да ви отмъщават?
— Антон само за вид бе станал любим на камериерката, с намерението да проникне зад тайните на фрау Нора.
— А вие, вие какво сте престъпили?
— Съвсем същото. Аз имах да подпитвам едно друго момиче, но не проумявам защо и аз съм въвлечен в тая работа тук. Директно все пак нищо не съм направил на камериерката! Тя трябва да е организирала комплота с дебелата Йете, с която вчера в „Тиволи“ действително говори дълго време.
Каза го повече на себе си отколкото на Хаук. Но този попита с жив тон:
— Дебелата Йете? Аха, камериерката вчера беше в „Тиволи“, нали?
— Да и Менерт бе доста зает с нея.
— С Йете да не би да имате предвид ниската дебелана, дето седеше заедно с камериерката?
— Да.
— И после тръгна заедно с нея?
— Как? Тръгнала е с нея?
— Да.
— Но аз по-късно видях дебеланата, докато камериерката отдавна беше излязла.
— Защото тя се върна.
— Тъй, тъй! Но вие говорите много възбудено. Какво ви е? Защо преди малко, когато Менерт се сбогуваше с камериерката, толкова малко се владеехте, че едва не ни издадохте?
— Това се случи от радост, както казах. Една дума, която чух, ми възвърна целия спомен от вчера. Естествено, бях щастлив, от това.
— Каква дума?
— „Вернер в кауша“!
— Аха, така значи! Сега започва да ми просветва!
— Вчера в „Тиволи“ минах покрай камериерката и Йете и чух, че Вернер трябвало да иде в пандиза. Това бяха думите, които ме накараха да напусна залата, а днес все ми убягваха.
— Вие, естествено, сте сметнали, че заплахата е насочена към Лаура?
— Не бях сигурен.
— Случаят не е такъв. Работата касае нейната сестра Емили, която ми е годеница. Двете момичета искат да си отмъстят на мен и на Антон, защото сме ги зарязали. Как се канят да подхванат нещата, разбира се, не знам. Във всеки случай споменатите пръстени и пуснатото преди малко в кутията писмо имат отношение към това. Аз още през нощта ще наредя да отворят кутията. Тогава ще си проличи какво възнамеряват.
— Може би аз мога да ви дам едно сведение, което да осветли донякъде нещата.
— Какво сведение? — Хулда Нойман и Йете Хорн снощи бяха в палата на барон Фон Хелфенщайн.
Полицаят пусна една снизходителна усмивка и каза:
— Добри приятелю, тук много се лъжете. Всички налични ключове се намират на съхранение при мен и Антон. Ние сега живеем в палата.
— Така ли? Но момичетата също имаха ключ.
— Не знам какво да мисля. Говорите с такова спокойствие и убеденост. Но аз не мога да повярвам, че Хулда… о, като камериерка тя действително е могла по някакъв начин да се снабди с ключ!
— Виждате ли?
— Тя е видяла мен и Антон в „Тиволи“. Следователно е била сигурна, че няма да бъде изненадана тук. Но какво си е била наумила?
— Това наистина не знам.
— Две момичета ей така сами вечер в просторната, тъмна и покрита с лоша слава постройка! Би трябвало ужасно да ги е страх.
— Когато се касае за ревност и отмъщение, едно момиче обикновено не мисли за страха.
— Това действително е вярно. И коя врата отвориха?
— Малката портичка там зад ъгъла.
— Аха! Това беше секретният вход на Капитана. Наистина ли ги видяхте да влизат там?
— Не да влизат, а да излизат. Вървях след тях. Но когато стигнах до онзи ъгъл, те бяха изчезнали. Нямаше друго обяснение, освен че са влезли през портичката в палата. Започнах да наблюдавам прозорците и скоро наистина забелязах светлина от фенер, който е едва-едва отворен. Беше на първия етаж, петия и шестия прозорец.
— Там е будоарът на баронесата. Там се намират също украшенията и бижу… По дяволите!
— Какво има?
— Сега ми просветна не една свещ, а цяла стеаринова фабрика. Те са задигнали двата пръстена, които любовникът на камериерката е трябвало да ни пробута, за да може да се каже, че ние сме ги откраднали. Добре замислено! Също и на визитата в Съдебната палата ще влезем в дирите. Може би двете неща са свързани. Трябва да събудя княза!