Побързаха към жилището на княз Ван Зоом. То още светеше. Когато камбанката иззвъня, портиерът стана да ги попита за желанието им. Позна Фридрих и веднага го пусна. Князът изслуша внимателно историята и попита:
— Антон в течение ли е вече на нещата?
— Не.
— В такъв случай ще трябва да го посветим. Идвам веднага.
Един файтон откара тримата мъже до централната поща, където подбраха един дежурен служител да отвори въпросната пощенска кутия. Това стана. Намериха писмото. То беше веднага отворено, след като пощенският служител бе освободен с препоръка за дискретност. Беше донос, според който Анна Ландрок и Емили Вернер носеха пръстени, откраднати от любимите на двете момичета от палата Хелфенщайн.
— Чудесно! — отбеляза князът. — Веднага ще проверим съдържанието на ковчежето. Тръгваме за палата.
Антон спеше. Беше възбуден и немалко се учуди, когато чу каква е работата. Ковчежето беше отворено. Бяха предполагали, че са взети само двата пръстена, но го намериха изцяло празно.
— Всички дяволи! — изруга Антон. — Това е прекалено! Веднага ще навестим тая хубостница камериерката, за да ни върне откраднатите дрънкулки.
— Не, няма да го направим — отвори князът. — По-скоро ще й дадем възможност да си изиграе ролята докрай. По този начин ще разберем доколко навътре се е забъркал Менерт в тази история.
— Но ако междувременно продадат предметите!
— Толкова бързо това няма да стане. За да узнаем онова, което искаме да узнаем, е достатъчно да си подсигурим добрата Йете Хорн. Тайно ще я арестуваме заедно със сестрите й. Камериерката и онзи Менерт няма да разберат, че са прибрани на топло. По-скоро ще сметнат, че са заминали някъде.
Князът се обърна после към тимпаниста:
— Хер Хаук, благодаря ви за дейната подкрепа. Без вашата помощ нямаше така бързо да разкрием машинациите на тази безукоризнена двойчица. Благодарение на вас задушихме интригата още в зародиш. А сега трябва да си отидете вкъщи и да си отпочинете Останалото е рутинна работа и не ви засяга. Ние ще се отбием само още до прокурора.
Хаук се сбогува, а князът, Антон и Фридрих се качиха отново във файтона. Четвърт час по-късно прокурорът бе събуден и информиран за събитията. Четиримата продължиха заедно. Но преди да достигнат съвсем съответната улица, оставиха файтона и се отправиха пеша към къщата на аптекаря Хорн. Прокурорът, Антон и Фридрих се прилепиха към вратата на съседната сграда, а князът почука. Повтори го няколко пъти, но тихо и предпазливо, сякаш се опасяваше, че някой неканен може да чуе. Едва след известно време горе, където спяха сестрите, се отвори един прозорец.
— Кой е? — попита тих глас.
— Мога да кажа едва когато знам кой пита — отговори князът също така тихо.
— Аз съм Йете Хорн. Какво искате посред нощите?
— Не мога да ви го кажа под открито небе. Идвам от затвора, от баща ви!
— А! О! Почакайте, слизаме веднага!
Горе бе запалена свещ. После се чу скърцането на стъпалата, вратата на всекидневната се отвори, а после и външната.
— Елате! — прошепна Йете. — Сестрите ми са вече в долната стая.
Княз Ван Зоом влезе, но заедно с него пристъпиха бързо и тримата му придружители.
— Вие не сте сам? — попита Йете с подозрение.
— Както виждате! — отвърна князът несмутимо, отвори вратата на стаята, бутна момичето вътре и го последва с другите трима.
Светлината падна върху него.
— Князът! — извика Йете уплашено и сестрите й пригласиха.
— Много правилно. Дойдохме да ви зададем няколко въпроса. И още от началото искам да ви предупредя, че отричането нищо няма да ви помогне. Всичко вече излезе на бял свят.
Седна и загледа ниската дебелана проницателно. Тя си даде труда да издържи погледа. Но се виждаше какъв голям страх бере.
— Къде бяхте снощи? — попита той.
— В „Тиволи“.
— Иначе никъде другаде?
— Не.
— Това май не е вярно.
— Вярно е. Мога да го докажа.
— И как?
— Мога да назова момичетата, с които отидох дотам и после също се прибрах вкъщи.
— Това не е доказателство. Та нали сте могли междувременно да напуснете залата.
— Не съм го направила.
— Но някои претендират да са ви видели и другаде!
— Това е лъжа!
— Танцувахте ли?
— Много малко.
— С кого най-много говорихте?
Тя спомена имената на няколко момичета.
— Но като че ли има и една друга! Вие много дълго сте седели и порядъчно сте си побъбрили с някоя си там Хулда Нойман.
— Не е вярно.
— Глупости! Много глупаво от ваша страна да го отричате. Има стотина свидетели, които са ви видели с това момиче. А че въпреки това го отричате, е глупост, която дори от вас не съм очаквал. Ако продължавате по този начин, ще наредя да ви арестуват.