— Бяхте ли завчера в „Тиволи“? — прозвуча следващият въпрос.
— Не.
— А къде се намирахте?
— Цялата вечер си бях вкъщи.
— Сама?
— Съвсем сама.
— Кой беше мъжът, който напусна снощи жилището ви между три и четири часа?
— Не знам нищо такова. По това време аз спях.
— Странно! Но още по-странна е надеждата, че можете да се спасите с подобни лъжи. Ние разполагаме с достатъчно свидетели да ви разобличим. При вас са намерени бижута, на които не сте законна собственица. Как всъщност попаднаха у вас?
По път беше измислила претекст и сега го представи.
— Нещата не са откраднати, а милостивата баронеса ми ги предаде за съхранение.
Асесорът беше свикнал да слуша какви ли не глупави извъртания, но сега изгуби равнодушието си. Каза ухилено:
— Великолепно! Този отговор съдържа една наистина класическа, завладяваща безочливост. Кога получихте от господарката си украшенията за съхранение?
— Малко преди да бъде откарана в Роленбург.
— Как е стигнала до идеята да ги повери на вас?
— Сигурно за да ги спаси от посегателството на други. По онова време тя вече хранеше някакво подозрение към мъжа си, така че се е видяла принудена да вземе тази предпазна мярка.
— И къде се намираха оттогава нещата?
— Под мое съхранение.
— А откакто напуснахте палата?
— Взех ги с мен.
— Не ги ли прибрахте едва онзи ден?
— Не.
— Какви са онези ключове, които полицейският служител е намерил у вас?
— Главният ключ за палата и ключът за ковчежето със скъпоценностите — нямаше как да не признае тя.
— Защо не ги предадохте, когато бяхте освободена?
— Забравих.
— Е, нека вече престанем да разиграваме комедии. Досега ви слушах просто ей така и следователно показанията ви няма да бъдат протоколирани. Това, което казахте, е толкова смехотворно, че би било чиста глупост да бъде записано. Вие двамата се намирате в забавно настроение и си мислите, че са ви поверили роля в някоя комедия или фарс. Но тъй като случаят не е такъв, ще ви дам възможност да добиете сериозността, която положението на нещата и това място изискват от вас. Когато се намерите в подходящо настроение, ще ви повикам. Сега ще отидете зад решетките да поразмислите!
Менерт и Хулда бяха отведени. После служителят сне показанията на Йете на протокол. Тя прояви желание за откровеност, така че арестът й беше спестен.
Глава 10
По дирята
Предната вечер, един час след полунощ, барон Фон Фалкенщайн отново се появи с дъщеря си близо до фонтана на Алтмаркт, за да чака златаря Якоб Симеон. Владетелят на замъка носеше едно малко вързопче. Двамата разговаряха тихо.
— Любопитен съм дали ще дойде — рече бащата. — Ще бъде крайно неприятно, ако не се яви.
— Ако на дъщеря му и днес се е удало да се добере до ключовете, със сигурност ще дойде. Та нали ще иска да получи и втората половина от парите.
— Все пак двайсет и пет хиляди гулдена! Това е дяволски много!
— А ние ги нямаме.
— Той обаче ще си ги иска. Ние му ги обещахме и той няма да иска да тръгне с нас, докато не му ги дадем.
— Не. Ние се уговорихме да му изплатим първата половина, когато ни даде верижката, и втората, когато имаме в ръцете си детското бельо. Във всеки случай аз възнамерявам да му отнема и парите, които вече получи. Не ги ли даде доброволно, ще му ги иззема със сила. Той е беглец и днес не знае къде ще бъде утре. Следователно е принуден да носи парите постоянно със себе си.
— Какво се каниш да правиш, за да дойдат при теб?
— Това сега ще обсъдим. Да отидем по-близо до фонтана. Ако седнем на някое от стъпалата, няма да се забелязваме така добре както тук.
Той я последва. Тя започна шепнешком да споделя намеренията си. Не след дълго забелязаха фигурата на мъж, който приближи предпазливо и обходи търсещо фонтана. Познаха бижутера и му дадоха знак за присъствието си.
— Имате ли ключовете? — попита баронът.
— Да. Най-напред изработих подправените ключове, върнах оригиналите на дъщеря ми и после си потърсих скривалище.
— При жена си?
— За толкова глупав ли ме смятате? Жена ми сигурно е така добре наблюдавана, че щяха да ме спипат веднага. О, не, каквото имам да й казвам, го научава чрез дъщеря ни. С нея мога да се виждам и говоря с по-малък риск, защото никой не би си помислил, че ще дръзна да отида в жилището на прокурора. Впрочем аз само чакам дъщеря ми да напусне работа. Тя вече е предизвестила. После ще изчезнем зад границата.
— Ще ви заловят — изрази опасение баронът.
— Оставете това да е само моя грижа. Главното е дотогава да си намеря някое сигурно място, където да не ме открият.