— Добре! А сега един въпрос. Как стоят нещата с другите двайсет и пет хиляди, милостиви хер!
— Ще ги получите.
Симеон протегна ръка, като че искаше да ги получи още сега. Но Фалкенщайн каза:
— Можете да ги искате едва когато имаме със сигурност детските неща.
— Та нали сега ще отидем да ги вземем!
— Възможно е да бъдем обезпокоени. Толкова много неща могат да се случат.
— Какво има да се случва тук? Носите ли всъщност парите?
При този така директно отправен въпрос баронът не можеше да отговори с неистина. Нали истината после щеше да излезе налице, а в този случай Симеон най-вероятно щеше да изгуби доверие и на другия ден да не се яви при тях. По тази причина Фалкенщайн отвърна:
— Те са ви напълно сигурни!
— Това и очаквам естествено. Най-сигурни ми са, ако ги носите със себе си. Но думите ви прозвучаха така, сякаш не е такъв случаят. Беше уговорено обаче да ги получа днес.
— Пак ще ги получите. Утре, най-късно вдругиден, ще бъдат в ръцете ви. Вие ще живеете при нас, така че може да ви е все едно дали ще имате парите днес или утре. При всички случаи те са ви гарантирани.
— Щом е така, трябва да се подчиня.
Каза го бавно и с тон, който даваше да се отгатне, че съмненията му още не са отстранени.
— Сега да тръгваме ли, а? — попита баронът.
— От мен да мине! И фройлайн ли ще дойде с нас?
— Да.
— Това всъщност е ненужно и дори опасно. Трима души привличат повече внимание от двама.
— Аз трябва да присъствам — обясни Теодолинде. — Преди да бъдат подменени нещата, е наложително да бъдат внимателно сравнени. А в тези работи женското око е по-остро от погледите на сто мъже.
— Така да бъде! Но нека поне не оставаме заедно, а да се разделим. Ще се срещнем при познатата ни странична врата.
Симеон се измъкна тихо и бързо, без да дочака някакво възражение. Другите двама също се отдалечиха.
— Изглежда, го обхвана подозрение — рече по път дъщерята.
— Направо така прозвуча. Ей, дали няма да ни изиграе някой номер и да не се весне повече?
— Не ми се вярва — отговори дъщерята след известно колебание. — При всички случаи за него е по-изгодно да изчака един ден, отколкото да се откаже от една такава сума. И помисли, че при това положение трябва да се откаже и от убежището, което му предлагаме!
— Много правилно. Но какво сега, ако ни е прозрял?
— За тая работа е твърде глупав.
— О, аз го считам за много умен. Е, така или иначе ще видим. Хайде!
Симеон действително беше на уговореното място. Посрещна ги с думите:
— Сигурно сте си мислели, че няма да дойда.
— Как така? — попита баронът донейде слисано.
— Понеже нямате парите.
— Та нали ще си ги получите пустите му пари!
— Но не днес, а до вдругиден какво ли не може да се случи. Но ще ви кажа откровено, че съм свикнал да разчитам единствено на себе си. След като не сте платежоспособен, то сигурно ще имате добрината да ми дадете някаква гаранция. Ще ми издадете една асигнация под формата на вексел, с падеж вдругиден!
— Това наистина е крайно ненужно!
— В сделките човек трябва да бъде точен.
— Е, добре! Ще си получите асигнацията.
— Хубаво. Идвайте!
Извади ключа и отвори. Когато влязоха, заключи отново вратата и запали, точно както вчера, донесения фенер. Достигнаха напълно необезпокоявано съответната стая, където с помощта на втория ключ се добраха до детските неща. Баронът отвори пакета си и сега започнаха да сравняват оригиналните дрешки с наподобените. Естествено, имаха грижата светлината да не може да бъде забелязана отвън.
— Е? — попита Фалкенщайн, след като дъщеря му приключи със сравнението.
— Справила съм се отлично — отговори тя. — Имитацията е толкова сполучлива, че е невъзможно да възникне предположение за извършена подмяна. — Много добре! Да сложим тогава твоите неща и да вземем другите!
— Стой! Не толкова бързо! — обади се златарят, като хвана ръката на дъщерята.
— Защо? — попита баронът.
— Всички условия трябва да бъдат честно изпълнени. Вие трябваше да ми платите другата половина от уговорената сума веднага щом тези неща се намерят в ръцете ви. Сега те са наистина в ръцете ви, но аз нямам парите. Вместо тях трябваше да получа асигнация. Аз се съгласих. И така, асигнацията, моля, а после си вземайте нещата!
— Да не ви е обсебил Дявола? — запита баронът гневно.
— Не, но аз съм точен! Ние трябва да останем заедно само докато това е неизбежно необходимо. Долу на улицата ще се разделим. Следователно само тук имаме възможност да съставим документа. Мастило, пера и хартия сигурно има предостатъчно.