Още размишляваше, когато по улицата се зададе един хер. Газовите фенери не светеха много ярко. Херът подмина, без да поздрави. Холм вдигна поглед. Фигурата му се стори позната.
— Хер Хаук, вие ли сте? — попита. Младият тимпанист се обърна.
— Мен ли викате?
— Да, естествено!
— А-а, хер докторе! Добро утро! Да заминавате ли се каните?
— Да, за Райтценхайн. А вие? Какво правите тук толкова късно или по-скоро толкова рано? Мислех, че лежите в болницата! Поне така пишеше във вестника.
— През ум не ми минава. Междувременно разбрах кой ме е ударил. Някакъв си златар на име Симеон или някой си барон Фон Фалкенщайн, един от двамата. По дирите съм на една съмнителна работа. Тъкмо идвам от княз Ван Зоом.
Бяха тръгнали заедно. Сега Холм спря изненадано. Сметна, че не бива да вярва на ушите си, и попита:
— Фалкенщайн? Та това е името на барона, когото се каня да преследвам! Подозирам някаква връзка! Аха, там идва един празен файтон. Имате ли още време? Бихте ли ме придружили до гарата, за да ми разкажете по-подробно нещата? Непременно трябва да знам всичко за този Фалкенщайн! После ще можете да се приберете с файтона до вкъщи. Аз плащам.
Хаук в никой случай не се чувстваше уморен. Все още се намираше в плен на събитията от тази нощ, а намеците на Холм възбудиха любопитството му. Той, от своя страна, също искаше да научи нещо по-точно и затова се съгласи с предложението на Холм.
С помощта на файтона стигнаха много бързо до гарата. Малкото информация, която обмениха по път, стигаше, за да подтикне Холм към въпроса:
— Не искате ли да дойдете с мен до Райтценхайн и Грънбах?
Хаук веднага стана огън и пламък. Сега отново му се предлагаше възможност да осуети едно наказуемо деяние, още повече че работата, изглежда, бе свързана с коварните интриги на камериерката и нейния любовник Менерт. Но… проблемът беше неговото портмоне, което, както знаем, съдържаше само някой и друг кройцер.
На повдигнатата в това отношение забележка Холм отвърна:
— Аз ще плащам. Другото ще си дойде от само себе си. Не се безпокойте.
Хаук се съгласи. Отидоха в чакалнята и седнаха в един усамотен ъгъл. Холм изтъкна най-напред същинската причина за пътуването си до Бад Райтценхайн, че иска да посети близките си. После повтори какво беше подслушал.
— Двамата бяха мъж и жена — каза той. — Баща и дъщеря Фон Фалкенщайн, както скоро узнах. Дъщерята носеше мъжки дрехи. Защо, не знам. После навлече отгоре рокля и дамска пелерина. Стана дума за много пари, двайсет и пет хиляди гулдена, които били платили за някаква верижка и детски дрешки, и за една също толкова голяма сума, която довечера трябвало да наброят на някой си Симеон. Двамата говореха със загадки за мен. Но очевидно искат да попречат на някакъв сирак да бъде разпознат като Роберт фон Хелфенщайн. Накратко казано, трябва да се доберем до дъното на тази тайна. При всички случаи в полунощ ще се намираме при липата край пътя за замъка. После ще видим какво ще правим по-нататък.
— Много добре! — одобри Хаук и прибави: — Само по себе си е вече забележително, че преди да подслушате Фалкенщайн, аз ги видях да излизат от страничната врата на Съдебната палата заедно с този Симеон. Дъщерята беше преоблечена като мъж. Явно са скалъпили някаква дяволщина.
— Сега в главата ми започна да се прояснява. Дали хлапакът, за когото стана въпрос, действително е Роберт фон Хелфенщайн? В такъв случай той трябва навремето да е бил спасен от пламъците и днес да е още жив. А Хелфенщайн искат да му попречат да встъпи във владението на наследството.
— Но защо? Тайна след тайна! Но въпреки това ние ще проникнем до всички тях, ако…
— Шт! Тихо! — прекъсна го Холм.
Посочи към входа. Там се бяха появили един хер и една дама.
— Кои са те?
— Барон Фон Фалкенщайн и дъщеря му. Вярно, аз видях мъжа само отзад и на измамливата светлина на лампите, но смятам, че не се лъжа.
— Да, той е. Сега и аз го разпознах. В едно купе ли ще пътуваме с тях?
— Нека помислим. Не смятате ли, че и той може да си спомни за вас, в случай че самият той ви е ударил?
— Не. По-скоро мисля, че извършителят е онзи Симеон.
— Хм-м! Може би ще бъде добре да се явим при него, но вероятно ще бъде още по-добре той да не знае нищо за нас. Най-разумно май ще бъде да вземем вагон с друга класа. Ще пътуваме в трета!
— Добре! Колкото по-далеч от него се държим, толкова по-малко ще може да предположи, че се занимаваме с бакиите му.