— Ето ти, куче! — извика.
Острието прониза рамото на Хагенау. Отшелника се освободи и се понесе след избягалия барон.
— Елън? — попита Холм.
— Макс — отговори тя. — Ранен ли си?
— Не.
— Ох, слава Богу!
— Коя е другата?
— Хилда.
— За Бога! Как се озовахте тук?
— Това не може да се разкаже просто с няколко думи. Днес ти и хер Хаук толкова дълго нещо си шепнахте. Споменахте за Грюнбах, за барона. Чух няколко думи, които ме угрижиха. После тръгнахте. Стана почти полунощ, а вие не се връщахте. Обхвана ни голям страх. Оберлейтенант Фон Хагенау беше дошъл при баща ти и остана до късно. Решихме да дойдем насам и го помолихме да ни придружи и закриля.
— Каква непредпазливост!
— Сега щеше да си мъртъв, ако не бяхме дошли, скъпи Макс.
— Значи херът, който ни помогна, е оберлейтенант Фон Хагенау? Къде е той сега?
— Не зная. Мисля, че се втурна след бегълците.
— Но как се озовахте тук?
— Огледахме замъка от всички страни. Никъде не се виждаше светлина освен на този прозорец. Ако имаше нещо да се случва, щеше да се случи тук. Хер оберлейтенантът ни остави за миг, за да разузнае. Тогава дойдоха двамата мъже. Искаха да ви застрелят. Оберлейтенантът се изкачваше по стълбата. Те го видяха и единият се прицели в него. Хилда посегна към пушката и отклони изстрела. Тя му спаси живота.
— Колко храбро! Вие изобщо сте си нямали представа на каква опасност се подхвърляте, като идвате насам. Но да не бъбрим сега повече. Трябва да си подсигурим Симеон и момичето. Елате, хер Хаук!
— За Бога! — извика Елън. — Опасно ли е?
— Никак. Тръгнете към главния вход отпред. После ще ви пуснем оттам.
— Не може ли да дойдем с вас?
— Не. Ние ще се качим сега по стълбата. Така веднага ще пипнем и двамата.
Побърза с Хаук към стълбата. Вмъкнаха се в стаята, дръпнаха резето и влязоха в осветеното помещение. Седящият там златар се вторачи изплашено в двамата млади хора.
— Добро утро, хер Симеон! — поздрави Холм. — Къде изгубихте фройлайн фон Фалкенщайн?
— Преди минута напусна стаята.
— Ще я намерим. Но нека по-напред си подсигурим вашата персона.
Симеон измъкна рязко револвера от джоба, но в същия миг Холм вече го бе пипнал и му изтръгна оръжието. Хаук чевръсто откъсна два кордона от завесите и пленникът бе вързан.
— Сега при двамата! — каза Холм.
Взе светлината със себе си. Напуснаха стаята, заключиха я и извадиха ключа. Прекосиха бързо библиотеката, салона и приемната. Всички помещения бяха пусти. Но в преддверието стоеше слугата Даниел.
— Къде е господарката ви? — попита Холм.
— Това не ви интересува!
Слугата зае заплашителна поза.
— Загубен човек! — ухили се Холм. — С теб много-много няма да се разправяме. Ето ти, на!
Замахна светкавично с юмрук и угости слугата с такъв крепък удар в лицето, че оня се изсипа на земята. Незабавно коленичи върху него. За броени мигове и слугата беше вързан. Заключиха го в преддверието и прибраха ключа. Междувременно замъкът се беше оживил. Останалата прислуга се бе събудила. Всички се застичаха насам.
— Някой от вас виждал ли е фройлайн? — осведоми се Холм.
— Да — отговори готвачката.
— Къде.
— Носеше един пакет в ръка и се спусна бързо с милостивия хер по стълбите към портата.
— Останете всички тук. Никой да не мърда от мястото си!
Холм и Хаук също изтичаха сега надолу по стълбите към портата. Там стояха Елън и Хилда. Те осведомиха, че баронът и дъщеря му преминали с най-голяма бързина край тях. Още докато говореха, приближи един мъж. Беше оберлейтенант Фон Хагенау. Тримата господа се представиха един на друг. После Хагенау каза:
— Елате! Имам крайно необходима нужда от вас. Знам къде са баронът и другият мъж. Гоних двамата бегълци, докато спряха, без да ме забележат. Бяха вече изплезили езици и поради това говореха високо и непредпазливо. Баронът каза, че е издаден и изгубен, че трябвало да бяга, ама не знаел накъде. Тогава другият му каза да отиде бързо да вземе дъщеря си и да я заведе в кулата. Там никой нямало да ги намери. Така че идвайте!
Поиска да тръгне, но Хилда улови ръката му и заговори, изпълнена със страх:
— Стойте, хер оберлейтенант! Трябва да останете! Та вие сте ранен!
В коридора бяха запалили лампа. На нейната светлина, която достигаше до портата, видяха, че Хагенау кърви.
— Ранен? — попита той, като се огледа. — Вярно, изобщо не съм забелязал. Но не може да е опасно, иначе щях да го чувствам. Така че идвам с вас.
— Не, не! — възпротиви се красивото момиче. — Няма да ви пусна. Ще останете! Трябва да бъдете превързан!
— Да, хер оберлейтенант, сестра ми има право — обади се Холм. — И без вас ще пипнем бегълците. По-добре вижте раната си. Ако не е опасна, толкова по-добре. В този случай ще можем да ви поверим двамата пленници. Ето ключовете!