Инструктира го бързо и се отдалечи с Хаук.
— Е, ще трябва да се подчиня на дамите! — отбеляза Хагенау. — Влезте, моля. Ще проверя и си подсигуря двамата пленници. Това засега е най-важното.
Влезе с двете дами в коридора на замъка. Прислугата стоеше горе до стълбището. Всички го познаваха като син на съседния феодален владетел. Знаеха, че е офицер, и изпитваха респект пред него. А и неговата съобразителност на военен веднага се прояви. Той заповяда на един от хората:
— Ти сигурно ме познаваш и ще трябва следователно да ми се подчиниш. Тук се случиха неща, които могат да станат опасни за вас, ако не изпълнявате акуратно и незабавно това, което искам. Изтичай бързо до селото и събуди кмета. Нека измъкне от леглата всички мъже и младежи и да се яви възможно по-скоро при мен. Който има оръжие, нека го вземе, защото тези хора ще трябва да поемат стражата на замъка.
Мъжът се отдалечи по най-бързия начин, за да изпълни заповедта. Готвачката беше натоварена да донесе ленено сукно за превръзка, а другите трябваше да отидат в преддверието, където лежеше вързаният слуга Даниел.
Беше така здраво пристегнат, че не можеше крайник да помръдне. Златарят Якоб Симеон бе присъединен към него. Трябваше да го носят, защото не само ръцете, но и краката му бяха вързани. Двамата пленници лежаха един до друг на пода. Прислугата получи своето разпореждане да остане при тях и добре да ги охранява. Едва сега Хагенау помисли за себе си. Готвачката бе донесла превързочни материали и той се отправи с Елън и Хилда в съседната стая, за да се повери на грижите им. В коридора, по стълбището и в преддверието — навсякъде, където беше ходил — се виждаха кървави следи. Хилда беше цялата пребледняла. Показваше голяма угриженост към ранения, докато опитната и практична американка прояви умението си в третиране на рани.
— Леко, леко, внимателно! — помоли Хилда приятелката си. — Сигурно страшно много го боли.
— Ами! — отвърна Хагенау. — Едно малко кръвопускане е полезно срещу хрема и главоболие.
— О — отговори Елън, — прободът не е толкова безопасен, както, изглежда, си мислите. Много е дълбок.
— Възможно. Но не е смъртоносен.
— Да се надяваме. Трябва веднага да пратим някого да повика лекар.
— Сега още не. Тук съм необходим.
— Трябва да ви прегледа лекар и ако се наложи, да бъдете превозен.
— Е-е, нещата едва ли ще са толкова опасни. Аз преспокойно ще си се прибера вкъщи.
— Да изчакаме! Така, сега съм готова. Надявам се превръзката да държи. Сложете си пак сакото, после се настанете удобно тук на канапето и останете да седите съвсем спокойно!
— Милостива фройлайн, аз не съм голям любител на заседяването по разни канапета!
— Това не ме засяга. Докато дойде някой друг, аз съм ваш лекар и вие сте длъжен да ми се подчинявате!
— Ама че строг командир сте!
Като видя, че той въпреки това не сяда, Хилда сложи малката си ръка върху неговата и каза умоляващо:
— Хер оберлейтенант, останете тук! И мен ли няма да искате да послушате?
По лицето му премина сякаш ярка слънчева светлина, а иначе гърленият глас сега прозвуча с необикновена мекота:
— Бих желал през целия си живот да принадлежа единствено на вас, но дългът ме зове. Вие не знаете какво трябва да се прави в такива случаи. Аз трябва да сляза долу!
И вече излизаше от вратата.
Двете дами чуха долу да прокънтява високият му заповеден глас. След това по коридорите отекнаха твърди мъжки крачки и едва след продължително време той се върна отново при тях.
— Така — извести. — Сега изпълних дълга си. Всички врати, проходи и прозорци се пазят. Сега ще се подчиня на желанието ви и ще си устроя на канапето главната си квартира. Знаете ли какво означава това?
— В случая не — отговори Елън.
— Е, главната квартира е противоположното на самостоятелната квартира. Аз няма да седна сам на канапето, а вие също ще заемете места до мен — едната отдясно, другата отляво. Така ще можете по-добре да се грижите за мен, отколкото ако седите на столове на мили разстояние от моя милост!
Глава 11
Опит за убийство
След като успя да се изтръгне от хватката на доктор Холм, барон Фон Фалкенщайн мислеше вече само за едно нещо — незабавно бягство в друга страна. Отиде да вземе дъщеря си. Време за обяснения нямаше, но успя набързо да й каже, че всичко е разкрито и трябва да бягат. Взе малкото останали пари, тя насъбра в един вързоп някои ценности и го последва.