— За съжаление, не.
— Хм! Вие ми обещахте брак, а баща ви сега ми даде утвърдителен отговор. Аз следователно имам задължението да се грижа за вас. Ще тръгна с вас. Нали знаете, че съм богат.
— Можете ли да го докажете?
Настъпи кратка пауза.
— Почакайте за миг! — каза после Отшелника грубо. Изглежда, се отдалечи.
Хаук и Холм видяха, че баронът пристъпи към дъщеря си. Сега следователно виждаха и него. Баща и дъщеря си зашепнаха. Разговорът им не можеше да бъде доловен от подслушваните.
— Сега ще ни покаже парите си — прошушна Теодолинде.
— Дали ще са много?
— Изглежда е много богат. Един удар, едно намушкване и всичко е наше. Наемаш ли се?
— Хм-м! У мен е ножът, който му бях заел. Той е остър и източен…
— Ето на! Ще го направиш ли?
— Стига да не е много трудно.
— Ха! Заставаш до него, от лявата му страна, та да можеш с дясната ръка добре да го намушкаш. Аз ще го заставя да се наведе. Един удар с ножа отзад в сърцето и цялото му имущество е наше. Надявам се, че веднъж ще се проявиш не като баба, а като мъж.
— Добре, той ще умре, nota bene, ако трудът си заслужава! — изхили се диво баронът. — Винтер е неспасяемо изгубен!
Холм и Хаук си вадеха изводи по физиономиите на двамата, че не е нищо добро онова, което обсъждат.
— Мисля, че кроят нещо лошо на Отшелника — каза Холм тихо.
— Сигурно! А, виждате ли какво държи старият в ръката?
— Нож! Пак го прибра. По дяволите! Дали не се канят да очистят Отшелника?
— Не бива да позволяваме това да се случи! Слушайте!
Сега отново прозвуча гласът на Винтер:
— Елате в малката стаичка! Отворих ракли и сандъци. Ще се убедите, че ще можете да живеете край мен като княгиня.
Теодолинде стана от стола, за да се отзове на поканата. Същевременно хвърли един триумфиращ и подканящ поглед към баща си. Този поглед ясно говореше: „Сега е моментът, сега трябва да действаме, така че напред!“ Холм прошепна:
— Ще се случи нещо! Бързо долу! Да преместим стълбата при другия прозорец!
Секунда по-късно бяха стигнали земята, а в следващия миг стълбата бе облегната над следващото прозоречно отверстие. Двамата се изкачиха с възможно най-голяма бързина и погледнаха вътре.
Видяха старата, обкована с желязо и магарешка кожа ракла, каквито се употребяваха в миналото столетие, а до нея скрина и сандъка. Бяха отворени. Какво се намираше в тях, Хаук и Холм не можеха да видят. Забелязаха само, че Отшелника посочи с ръка сандъците и пусна горда, надменна усмивка. Теодолинде приближи и погледна в раклата. Заговори, но отвън не можеха да разберат думите й.
Баща й също пристъпи. Подслушвачите сега имаха и трите действащи лица ясно пред очите си. Баронът, който стоеше от лявата страна на Отшелника, му каза нещо. Винтер се наведе ниско, за да посегне в раклата.
В същия миг ножът проблесна в ръката на Фалкенщайн и острието прониза плешката на Отшелника. Намушканият нададе силен, ужасяващ крясък и се изправи с разкривено от болка лице.
— Господи Исусе! Те го убиват! — извика Хаук много по-високо, отколкото бе възнамерявал.
— Почакай, негоднико! — изкрещя Холм.
— Замахва за втори път! — ужаси се Хаук.
Холм стоеше твърдо на стълбата. Още при първото намушкване беше смъкнал рязко пушката от рамото и я бе взел за стрелба. Едновременно с думите си натисна спусъка. Изстрелът отекна и баронът, който тъкмо бе нанесъл втори удар, залитна и се стовари на пода, улучен в главата. Отшелника също рухна с ножа в гърба.
Теодолинде нададе крясък на ужас, който в действителност не можа да се чуе, защото потъна в силно издрънчаване и трясък, Холм разби с приклад целия прозорец, при което стъклата и старата, прогнила рамка изпопадаха в малката стаичка. Теодолинде се строполи до баща си.
— Напред! — изкомандва Холм. — Може би все още ще можем да помогнем!
Стъпи върху перваза, провря се през прозоречното отверстие и скочи в помещението. Хаук, който се бе изкачил само дотолкова, че да може да надзърта вътре, се изкатери бързо по-високо и го последва.
— Убийца! Вие сте моя пленница! — извика Холм. Хвана момичето и го дръпна от пода.
Тя го погледна с широко разтворени очи, сякаш виждаше призрак.
— Убийца? Аз? — проломоти. — Това не е вярно, не е вярно! Пуснете ме!
Отскубна се и скочи към вратата да побегне. Но Холм бързо я улови, запрати я обратно и каза:
— Хер Хаук, пазете тая усойница, докато аз проверя има ли живот още в тези мъже.
Момичето видя, че е изгубено, и се свлече на един стол. Хаук застана между вратата и Теодолинде. Холм се наведе към владетеля на замъка.
— Мъртъв! — обяви. — Куршумът добре го е улучил. Тоя тип трябваше да живее, за да изтърпи друго наказание.