— Служите си с изключително сполучливи сравнения — засмя се тя.
— Да. Във ваша близост ставам духовит. Това е вярно.
Изглеждаше щастлив и това щастие разхубавяваше бледите му черти повече, отколкото човек би могъл да си помисли. Дълго, дълго лежа кротко усмихнат и със затворени очи. Навярно сам не съзнаваше, че отново и отново прошепна.
— Тя се тревожи за мен… Жерава!
Отново заспа.
Глава 12
Наследството на Отшелника
Сутринта лекарят отново дойде. Междувременно беше ходил до замъка Грюнбах и в кулата. Отпрати Хилда в отредената за нея стая и прегледа повторно раната. Сметна за необходимо да нареди да събудят бащата на Хагенау. Отправи се към него, за да го подготви и да му разкаже всичко. След това си тръгна.
Естествено, бащата навести сега сина си, който допълни разказа на лекаря и увери, че се чувства сравнително добре.
— Какво събитие! — каза бащата. — Сега, разбира се, трябва да се откажем от всичко?
— Татко, да благодарим на Бога, че не ми се падна това женище. Тия хора самите са без пари. Сега оня е мъртъв, а дамата нека си играе в затвора на повелителка на замък.
— Двамата си заслужават съдбата. И все пак… все пак… ех, днес отново очаквам вексел! Гледай по-скоро да оздравееш. Нещата наистина стоят така, че само един брак по сметка може да ни спаси.
— Аз няма да се женя или пък ще го направя беден, много беден.
— Шегуваш се!
— Не. Ще ти кажа откровено, вече съм избрал. Аз обичам и мисля, че съм обичан.
— Ти? Обичан? — попита бащата невярващо. — Мога ли да чуя името й?
— О, да! Вече я познаваш. Казва се Холм.
— За съжаление, тя не е от благородно потекло!
— Дори много, много! Тя е цялата пропита от благородство, макар и да няма пред името си „фон“.
— Значи благородна по сърце, по убеждения? — засмя се бащата. — Това е най-доброто. Мило момче, ти ме познаваш. Аз съм много трезв характер и при това положение…
— Знам… знам, скъпи татко! Ти си трезв, а аз съм опиянен! Нека ти разкажа!
Хагенау баща остана дълго при оберлейтенанта. Когато го напусна, лицето му имаше сериозен, но в никой случай нещастен израз. Попита къде е настанена фройлайн Холм и я посети.
Тя се изчерви смутено, когато го видя да влиза. Той го забеляза, сложи ръка на рамото й и каза:
— Благодаря ви от все сърце, фройлайн Хилда! Вие ми запазихте сина, като сте му спасили снощи живота…
— О, не! — вметна тя бързо. — По-скоро той е нашият спасител!
— Не. Дулото на пушката вече е било насочено към него, когато вие сте се спуснали към ръката на убиеца и сте имали смелостта да се борите с него. Никога няма да забравя постъпката ви. Бог да ви благослови! Вие се заехте с ранения. Гледайте на тази къща като на собствена. Заповедите ви ще бъдат зачитани.
Тръгна си.
Какво трябваше да означава това? Беше нещо повече от вежливостта на гостоприемството. Тя можеше да се счита буквално като господарка на замъка! Тази мисъл изтласка кръвта в страните й. Господарка на замъка Райтценхайн, фрау Фон Хагенау! Сведе главица и посегна с ръка към тупкащото си сърце. Е, да, оберлейтенантът не беше красив, но беше толкова мил и добър. Какво щастие, да можеш да покажеш и докажеш на даден мъж, че го обичаш не заради безстойностните, преходни качества!
В ранния предиобед се появи Холм, за да види ранения, и най-напред се представи на бащата, който го посрещна с очевидно уважение. Вече възнамеряваше да се сбогува, когато старият хер го помоли да остане още няколко мига.
— Бих желал да засегна един въпрос — каза той, — който е от изключително голяма важност за мен и при всички случаи касае и вас, хер доктор. Аз обичам откровеността, а вие сте порядъчен мъж. Моят син преди малко сподели с мен, че обича сестра ви.
Холм не показа следа от изненада. Кимна леко и отбеляза:
— Зная. Вие, естествено, не одобрявате тази любов.
— Имам много уважителни причини да го правя!
— Разбирам и не мога да ви се сърдя. За съжаление, имам пълно основание да предполагам, че любовта е взаимна.
— Ах! Какво говорите!
— Да. Хилда е… е, аз съм й брат и нямам право да я хваля. Но тя не отстъпва по нищо пред една дама с хиляди благородни предци. Аз, разбира се, съзнавам, че това влечение е безперспективно, и в тази връзка ми хрумва нещо. В най-близко време заминавам с годеницата си за Италия и ще взема Хилда със себе си.
— Мислите, че двамата ще се забравят? — попита старият Хагенау.
— Поне ще опитам. Но Хилда притежава такава дълбока душевност, че почти не ми се вярва да постигна такъв резултат.