— Далеч над деветдесет хиляди гулдена.
— Девет… десет… хи…
— Да. Естествено, от тях трябва да се приспадне общоприетият за страната данък наследство.
— Мътните го взели! Той да не вземе да излезе сто хиляди гулдена?
— Надали! — засмя се князът. — Впрочем аз ще ви отпусна един аванс от наследството. Ще получите две хиляди гулдена. Ето ви лист. Напишете, моля, разписка!
Хаук направи такъв скок, че докосна с глава тавана. Получи парите и се осведоми:
— Как ще се уреди погребението?
— Ще поговорим по този въпрос с кмета — отвърна князът. — Значи няма да останете злопаметен към чичото?
Хаук поклати глава.
— Вие сте мъж по сърцето ми — усмихна се князът. — Сега нека отидем до кмета!
Вернер, касиерът на театъра, седеше в жилището си и се взираше, клатейки глава, в телеграмата, която беше получил. Отново прочете неразбираемото послание:
„Хер театралния касиер Вернер, «Алтмаркт» 13, четвърти етаж, задната къща.
Идвам специален влак… Бързо гарата… Доведете всичкия домашен народ.
Вернер не знаеше какво да мисли. За щастие, точно сега дойде полицаят Фридрих, за да посети Емили. Той прочете текста и каза.
— Подадена във Вилдау? Нататък днес замина князът с няколко служители. Сега се случват много странни неща. При всички случаи трябва да отидете на гарата.
— С цялото семейство?
— Да. И аз ще дойда с вас.
Когато стигнаха на гарата, Фридрих се осведоми в диспечерната и научи, че действително е оповестено за извънреден влак, който се очаква след десетина минути. Той се отправи с Вернер и семейството му към перона.
Извънредният влак пристигна и спря. Началник-влакът скочи и отвори с дълбок поклон вратата на купето първа класа. Тимпанистът Хаук слезе и веднага се запъти към чакащите.
— Чудесно! — зарадва се той. — Получихте ли депешата ми?
Вернер беше напълно слисан и отговори с насрещен въпрос:
— Как се добрахте до този извънреден влак, хер Хаук?
— Ще ви разкажа. Само ме последвайте! Ще поискаме да ни дадат в ресторанта на гарата едно сепаре.
Вернер и Фридрих го последваха удивени. Вече предполагаха, че не е с всичкия си. Но още повече ги хвана страх за него, когато поръча на келнера да донесе изискана закуска с вино и да изстуди една дузина бутилки шампанско.
— Учудвате ли се? — ухили се той. — Днес имам повод да се радвам. Мога да си позволя малко прахосничество… за пръв и последен път в живота си. В джоба си имам много пари! Хайде, идвайте!
Скоро в сепарето стана толкова весело, че посетителите в голямата зала попитаха келнера за причината. Той отговори:
— Един беден мъж най-неочаквано получил голямо наследство и също така изненадващо се сгоди за Лаура Вернер, дъщерята на театралния касиер. Щастието се усмихна на тези достопочтени хора!
Всички членове на бандата на Капитана бяха заловени и всеки получи в съответствие с престъпленията си своето наказание. Аптекарят Хорн най-сетне призна откъде има парите, които бяха намерени у него при залавянето му на границата. Очевидно бе мълчал с надеждата, че барон Фон Фалкенщайн дори сега, когато лежеше отново в затвора, ще му помогне по някакъв начин, може би по съдебен път. Сега баронът беше мъртъв и той наруши своето мълчание. Така издаде последната тайна на Капитана — мястото на подземния паричен тайник. Сега там се намираха, разбира се, само стоки. Те бяха секвестирани от властите.
Както Хорн, така и Якоб Симеон и бившият му помощник Менерт отидоха за много години в затвора. Хулда Нойман, любовницата на последния, бе сполетяна от същата съдба. Портата на затвора захлопна и зад Теодолинде фон Фалкенщайн. Никога вече не се чу нещо за нея. Заради откритото си признание Йете Хорн се размина с по-леко наказание. Тя и четирите й сестри бяха изпратени в изправителен дом.
Холм замина със своята годеница Елън Стартън и сестра си Хилда за Италия, както бе планирано. Хагенау се присъедини към тях, тъй като сега бе официално сгоден за Хилда.
След година в замъка Райтценхайн се състоя сватбата на двете двойки. Но по същото време и в столицата бяха съвместно отпразнувани други бракосъчетания. Веселият тимпанист Хаук отведе вкъщи своята любима Лаура, а двамата тайни полицаи Антон и Фридрих — избраниците си Анна и Емили. За Холм може още да се каже, че отново стана прочут виолинист виртуоз. По време на едно турне из Австралия той жънеше триумфи, придружаван от съпругата си Елън, както навремето в Америка. А „Регирунгсжурнал“ отново осведоми подробно за събитието, като публикува Холмовите „Писма от Австралия“.
В по-късно време Хаук предприе с жена си и децата си едно пътуване до Грюнбах. Там им показа полусрутената кула, където бе открил своя безследно изчезнал чичо, на чието наследство се основаваше благоденствието на семейството и който бе известен сред местните хора като Отшелника.