— Да, върнах се — каза Дориен. — Този път за кратко. — Той погледна към подлуделия за опиати мъж. — Прав ли съм да предполагам, че причината за този проблем е нещо, което се нарича роет?
Сония въздъхна.
— Прав си.
— Той е причината да дойда тук. Преди няколко месеца двама младежи от селото ми се върнаха от пазара с известно количество от него. Когато изразходиха закупения опиат, те вече се бяха пристрастили към него. Бих искал да получа съвет как да ги лекувам.
Сония се вгледа в него. За разлика от лечителите в града, на него не му беше забранено да лекува пристрастените с магия. Дали се бе опитвал да изцели вредния навик на младежите и се бе провалил, също като нея?
— Ела с мен — каза тя, обърна се и отключи склада. Дориен влезе, тя го последва и заключи вратата зад себе си. Той се огледа с повдигнати вежди, но без да коментира, седна на стола, зает допреди няколко минути от Сери. Тя се настани на предишното си място.
— Опита ли се да ги изцелиш? — попита тя.
— Да. — Дориен разказа как младежите отишли при него за помощ, след като твърде късно осъзнали, че не могат да си позволят роета, смутени, че са се поддали на градската поквара. Той използвал лечителските си сетива, за да потърси източника на проблема в телата им и го изцелил, също както бе постъпила Сония със своите пациенти. Също като нея, и той имал променлив успех. Единият от братята бил излекуван, другият все още изпитвал нужда от опиата.
— Резултатът при мен е същият — каза му тя. — Опитвам се да разбера защо мога да лекувам някои хора, а други не.
Той кимна.
— И как ще ме посъветваш да постъпя с онези, които не мога да изцеля?
— Те не бива повече да взимат от опиата, в случай че копнежът им се засили. Някои от пациентите ми твърдят, че работата им помага да го потушат. Други пият, но немалки количества — според тях малкото алкохол отслабва решимостта им да избягват роета.
— Роета ли?
— Така наричат опиата на улицата.
Дориен се намръщи.
— Доста подходящо наименование[2]! — Той я погледна замислено. — Щом не можем да излекуваме пристрастеността на другите хора, можем ли да изцелим нашата собствена?
Не искам да кажа, че съм пристрастен — додаде той с лека усмивка.
Сония му отвърна на усмивката му с мрачна гримаса.
— И аз търся отговора на този въпрос, но засега нямам успех. Не съм намерила все още
пристрастен към роета магьосник, който да се съгласи да бъде прегледан. Разпитах неколцина, но това не ми осигури нужните доказателства.
— Нужни за какво?
— За да убедя Гилдията, че проблемът е сериозен. Планът на Скелин да пороби магьосниците с роет може би е имал успех — и продължава да работи.
Дориен се облегна назад и се замисли. После поклати глава.
— Магьосниците са били изнудвани и подкупвани и преди. Защо това да е по-различно?
— Може би само заради мащаба на проблема. Затова се нуждаем от по-задълбочено проучване. Какъв процент от магьосниците може да бъде засегнат от роета? Дали онези, които все още не са засегнати, ще се пристрастят, ако продължат да използват опиата? До каква степен той засяга начина на мислене и поведението?
Дориен кимна.
— Ти какво смяташ? Колко страшен е този проблем?
Сония се поколеба, досещайки се за Черния магьосник Калън. Ако Сери беше прав и Аний наистина го беше видяла да си купува роет, значи проблемът би могъл да е _много страшен_. Но тя не искаше да разкрива какво знае, докато не се убедеше, че Калън _наистина_ взима роет и докато не намереше доказателство, че опиатът е наистина толкова опасен, колкото подозираше. Той би могъл да го купува за някой друг. Ако тя го обвинеше несправедливо, че е пристрастен, щеше да изглежда като глупачка, а ако го разкриеше, преди да е успяла да докаже, че роетът е опасен за магьосниците, тогава всички щяха да решат, че това е много шум за нищо.
«А толкова много ми се иска да поговоря с някого». Все още не беше казала на Ротан. Той веднага щеше да поиска да се направи нещо. Не му харесваше как Калън се държи с нея така, сякаш не може да ѝ се вярва. Ротан непрекъснато я караше да държи под око Калън, както той следеше нея. Същото искаше и Дориен.