Той я погледна.
— Това не е обещание.
— Друго няма да получиш— каза му тя.
Той сви рамене и отпи от раката си. «Все пак не съм я молил да се омъжи за мен. Дори не съм сигурен, дали тук има такова нещо. Жените избират мъжете си, затова предполагам, че тя трябва да ме попита».
— Преди да тръгнеш, трябва да почерпиш сила от мен — каза тихо тя.
Той я погледна изненадано.
— Като използвам черна магия?
— Разбира се. Може да не си забелязал, тъй като се прави насаме, но Изменниците-немагьосници редовно даряват сила на магьосниците. Нямаше време да го направим и за теб, защото тръгна набързо. Но аз имам излишък от енергия, която с лекота ще възстановя, след като се прибера. Не трябва да се връщаш в Сачака, без да увеличиш запасите си.
Ашаките може да проявят подозрителност към киралийския магьосник, който скита из страната им, без да е облечен с мантия. Може да те разпознаят и като знаят къде си бил, може да се отнесат към теб като с Изменник. Блокиращият камък ще им попречи да научат каквото и да било за нас при разчитането на съзнанието ти, но няма да им попречи да измъкнат информацията от теб по други начини. Допълнителната енергия, която ще вземеш от мен, няма да ги задържи задълго, но пък може да се окаже достатъчна, за да ти помогне да се измъкнеш от тях, ако не го очакват.
Лоркин усети как го полазват тръпки. Той извърна поглед, с надеждата, че е успял да прикрие страха си.
— А дали… на мен… позволено ли ми е да я взема? — попита той.
— Разбира се. Всъщност кралицата го предложи. Освен това предложи да те науча на Смъртта на любовника.
Той се обърна и я зяпна, усещайки как лицето му пламва.
— С… теб?
Тя се усмихна.
— Че кой друг е тук?
— Но… — Тя очевидно не искаше Лоркин да я убива, а и той се надяваше кралицата да не е имала предвид Тивара да убива него.
Тивара се усмихна.
— Не се тревожи — каза тя. — Името е плашещо, но не се използва единствено за убиването на хора или за изцеждането на енергията им до пълно изтощаване. За повечето двойки или любовници това е просто приятен начин за получаване или отдаване на енергия. — Докато говореше, тя повдигна вежди. — Много приятен — додаде жената и го погледна свенливо, с тъмни и подканящи очи.
Пулсът му се ускори. Той се надяваше, че е разбрал правилно поканата ѝ. Но ако бъркаше…
— И така. Искаш ли да те науча?
Той кимна.
— Добре тогава. Нека урокът започне.
През следващите, незнайно колко часове, той научи един доста екзотичен вид магия. Следвайки инструкциите ѝ, той усвои един съвсем нов начин за усещане на магията в тялото си, докато се притискаше в нейното. След това усети как природната ѝ бариера пада — и бе очарован по толкова различни начини, че почти забрави да изтегли енергия от нея.
След това осъзна как да удължи мига за нея и разбра защо Ивар не беше толкова притеснен от изтощението си и наистина му се прииска да разбере какво е усещането да отдава сила. Той спря да тегли от нейната, защото се досети, че не знае какво е безопасното количество, което би могъл да усвои.
— Вярваш ли ми? — попита тя, възстановявайки спокойствието си.
Той бързо кимна. Тивара се засмя и му показа защо отдаването е дори още по-хубаво от взимането.
Въпреки твърдите, тесни легла, хъркането на Тайенд и непрекъснатото дразнещо усещане на прах в ноздрите и дробовете му, Денил спа дълбоко и се събуди от проникващите пред входа на палатката слънчеви лъчи. Той се изправи и излезе навън. Пред палатката бе проснато одеяло и той го отупа, преди да седне и да започне да наблюдава дейността в лагера.
Скоро иззад палатката надникна една жена, усмихна му се и изчезна. След малко се върна, носейки чанта, пълна с храна и купа с вода. Храната бе същата, каквато им бе предлагал водачът им — плодове и сушено месо, отгледани и приготвени в каньона. «Тук едва ли растат много неща и макар да съм виждал домашни животни, не съм виждал нищо наоколо, което да могат да ядат».
Той започна да размишлява върху това как туземците в лагера изхранват себе си и животните си, докато от палатката не се появиха и другите ѝ двама обитатели. Тайенд и Ачати примигнаха от яркото слънце, след което се присъединиха към Денил на одеялото, като Ачати се забави, за да събуди водача. Мъжът се измъкна с недоволно мърморене, но веднага се развесели, щом забеляза торбата с храна. Той се изгуби между палатките и се върна с торба, пълна с прибори. Когато от нея се появиха чаши и пакетче рака на прах, Денил ги взе и започна да приготвя питиета, като първо нагря вода с магия. После я разля в чашите, в които бе сипал по една лъжичка рака.