— Така мисля — отвърна Денил. — Значи камъкът, който съдържа в себе си магия, е хранилигцният камък?
Тя вирна брадичка.
— Не като камъка, за който говори предишната нощ. Внимателният камъкотворец прави камъка така, че да съдържа само нужната магия. — Тя събра ръцете си в шепи. — Камъкът, за който говореше, няма вътрешни бариери. — Тя протегна ръце с разперени пръсти. — Камъните, които не се чупят, са редки. Не знаем как да ги разпознаваме. Но дори и да не се чупят, пак са опасни. Колкото повече магия им в тях, толкова по-опасни са те — също както магьосникът, който съдържа твърде много магия в себе си, е опасен. Лесно губи контрол.
Денил я погледна изненадано и с интерес.
— Да не би да казваш, че черният магьосник — магьосникът, който владее висшата магия — може да натрупа твърде много сила и започва да губи контрол над нея?
Тя се поколеба, очевидно опитвайки се да си преведе непознатите думи, след което кимна.
— Преди много, много години в земите, където сега са Дюна и сачаканците, са живели много хора. Имали са градове в планините, където са правели камъните, и непрекъснато са воювали помежду си. Който имал най-много камъни, бил най-силният. Една кралица изгубила пещерите си с камъни и се опитала самата тя да стане камък. Поемала все повече и повече магия от хората си. Но изгубила контрола върху тази сила и изгоряла. Така се родил първият вулкан. Кожата на хората ѝ придобила цвета на пепелта. — Жената щипна с пръсти кожата на ръката си и се усмихна. — Хранилигцните камъни са като магьосниците. По-добре да се съхранява малко сила, да се използва и после да се допълни.
«Колко ли енергия е необходима, за да може един черен магьосник да изгуби контрол — помисли си Денил. — Очевидно повече, отколкото поеха Сония и Акарин, за да защитят Имардин. Хм, по-добре да съобщя на Сония за това. Нали не искаме Имардин да се превърне във вулкан».
— Не се страхувай — каза жената, разчитайки погрешно разтревоженото му изражение. — Вече никой не прави хранилигцни камъни. Спряха, защото са твърде опасни, а след това забравиха как да ги правят.
Той кимна.
— Добре е да го знам. — В този миг му хрумна нещо и той се намръщи. — Щом камъкът може да бъде научен на всичко, което може да прави магьосникът, значи може да бъде научен на черна магия, която сачаканците наричат висша магия? Може ли камъкът да взима магия от човек?
Тя се усмихна.
— Може и не може. Камъкът може да бъде направен така, че да взима магия, но може да го направи само ако кожата на човека, който го докосва, е разрязана или той бъде примамен по някакъв начин да го глътне. Ще вземе толкова магия, за колкото е бил направен или ще се счупи. Трябва да може да съдържа много магия, за да убие магьосник.
Денил потрепери при мисълта, че може да има владеещ черна магия камък в стомаха си, който изсмуква живота му. Но може би нямаше да може да изсмуче толкова сила, че да го убие, и скоро организмът му щеше да го изхвърли. «И все пак може да отслаби човек, а ако се счупи, ще нанесе огромна вреда на вътрешностите му».
— Какво става, когато камъкът се счупи? — попита той.
— Може да се счупи на малки парчета — отвърна тя и размърда пръстите на ръцете си. — Или може да се напука. Ако в него е съхранена магия, тя може да излезе по различни начини: както камъкът е направен да я изпуска или безформена, или оформена по друг начин.
Денил кимна. «Значи или усещаш приятно затопляне в корема или си нарязан на лентички и изгорен отвътре. Чудничко. Струва ми се, че тези камъни ще ни донесат повече вреда, отколкото полза».
— Какво знаят Изменниците за правенето на камъни?
Тя наведе очи.
— Всичко, което знаем ние, че и повече. Някога търгувахме с тях, но те измамиха доверието ни, като откраднаха тайните ни.
Той кимна съчувствено. Значи беше истина. Зачуди се какъв да бъде следващият му въпрос. Искаше да знае за колко време се приготвяха камъните, но реши, че навлиза в подробности. Ако създаването им беше трудно, това познание можеше да се използва против Дюна. Не, ако ще задава други въпроси, той трябва да се възползва от възможността да намери информация, която да включи в книгата си.