— Според Дюна как е създадена пустошта?
— Знаем само онова, което ти ни каза — отвърна тя и сви рамене. — Преди това знаехме само, че Гилдията я е направила.
Какво друго за историята на магията биха могли да му разкрият тези хора? Искаше му се да научи повече за произхода им. Може би те щяха да му разкажат за други древни хора, които са живели в планините. Като онези, които са обитавали развалините на град Армдже в Елийн.
— Бих искал да науча повече за хората, които някога са живели в планините.
— Знаем единствено легенди — предупреди го тя.
— И така да е, те ще са единствения източник на информация за онези времена, а легенди, които са оцелели толкова дълго, обикновено са достоверни.
Жената се усмихна.
— Много добре. — Тя погледна към Йем. — Но има много, много легенди. Може би ще ти ги разкажа друг път.
— След като завърши тази среща — съгласи се Йем. Той погледна преценяващо Денил. — Има и някои други неща, които искаме да ти разкажем — продължи той. — Не само да отговорим на въпросите ти.
Денил огледа възрастните мъже, които го наблюдаваха напрегнато.
— Да?
— Ти знаеш, че Изменниците откраднаха тайните ни. Границите на познанието им надминаха нашето. Ние можем да правим камъни, които могат да попречат на магьосник да разчете нечие съзнание. Те имат камъни, които могат да накарат магьосника да види онова, което очаква.
Сърцето на Денил подскочи. «Значи по този начин шпионите им остават скрити и успяват да прикрият дома си! — Той изтръпна. — Ако Ачати научи това… Той ще разкаже за това на краля си и на останалите ашаки. Всички ще претърсят робите си за камъни и ще им ги отнемат. Ще избият стотици роби — след като разчетат съзнанията им. Убежището на Изменниците ще бъде открито и унищожено — и Лоркин заедно с него».
Което означаваше, че той не може да каже нищо на Ачати. Дори Лоркин да се намираше в безопасност, Денил не можеше да поеме отговорността за смъртта на толкова много хора.
«Не мога да взема сам толкова важно решение. — Заля го вълна от облекчение, която го накара да се почувства виновен. — Това зависи от Гилдията и те най-вероятно ще се съобразят с желанието на краля, ако не и на всички владетели на Обединените земи».
Дори и туземците, и жената да бяха забелязали изненадата на Денил, те не го показаха по никакъв начин.
— При предишната кръгла луна Изменниците дойдоха в нашите пещери и натрошиха всички камъни — продължи да разказва Йем. Денил вдигна глава и срещна погледа на стареца, осъзнавайки какво означава това за племето Дюна. — Страхуваме се, че те се канят да започнат война. Може би, за да завладеят Дюна. Може би, за да се бият с атаките.
— Защо им е да чупят камъните ви, ако искат да започнат гражданска война с атаките?
— За да са сигурни, че срещу тях няма да бъдат използвани магически камъни.
— Ако завладеят Дюна, атаките ще се изправят срещу тях.
Йем кимна.
— Битката с Дюна е битка срещу атаките, независимо дали ние го искаме или не.
Денил се замисли. «Едва ли Изменниците ще тръгнат да завладяват Дюна, преди да нападнат атаките. Но пък е възможно да имат някаква стратегическа причина, за да го направят». Трябваше да го обмисли. Но мотивите на хората от племето Дюна бяха очевидни.
— Искате ли да предупредя сачаканския крал за камъните, които пречат на разчитането на съзнанието? — попита той.
— Не — отвърна твърдо Йем. — Ние искаме приятелски отношения с Киралия и Обединените земи.
Денил огледа изненадано кръга от старейшини. Всички го гледаха с очакване.
Йем кимна.
— Дълго време го обсъждахме. Ашаките разбраха, че опитите за завладяване на Дюна им струват скъпо. Изменниците не го знаят. Но ашаките са много по-жестоки от Изменниците. Ние знаем кого искаме за наш съсед, но те не ни искат. — Той се усмихна мрачно. — Ако Киралия и Елийн се съгласят, може да си помагаме взаимно.
Денил погледна към стареца, който не отклони поглед от неговия. Магьосникът се замисли върху онова, което бе предложено и предречено. «Съюз. С хората, които притежават познанието за камъкотворството». Той се усмихна.
— За мен ще е чест да преговарям за създаването на такъв съюз — рече Денил. — Ще бъда много щастлив, ако успея да положа основите на приятелството между нашите народи.
Старецът му отвърна с широка и зъбата усмивка.
Когато започнаха да обсъждат как двата народа могат да си помогнат, Денил установи, че започналото като изследователско пътешествие внезапно се бе превърнало в политическо, принуждавайки го да влезе изцяло в ролята си на посланик.
Когато Лилия спря да говори, никой от магьосниците в кабинета на Разпоредителя не издаде звук. Тя бързо се огледа. Някои от хората я гледаха напрегнато, други изглеждаха разсеяни и замислени. Всички се мръщеха.