След като им разказа всичко, което се беше случило след първия ѝ разговор с Лорандра в Наблюдателницата, тя се чувстваше напълно изцедена. Причина за слабостта ѝ не беше магическото изтощение, тъй като силите ѝ се бяха възстановили след битката с Наки. Не беше и физическо, тъй като тя бе използвала лечителските си сили, за да се пребори с умората от липсата на сън. Чувстваше се изтощена заради вълната от надежда, болка, вина, гняв, облекчение и благодарност, която я бе връхлетяла през последния ден.
В момента изпитваше нещо средно между примирение и одобрение. Не бе сигурна дали ѝ е все едно какво ще прави с нея Гилдията или просто не смееше да си помисли за това. Беше изморена от толкова много тайни и с удоволствие се беше отървала от тях.
Макар да ѝ беше хрумнало, че може да прикрие възстановяването на силата си, тя заподозря, че Сония е пристигнала навреме, за да види битката ѝ с Наки. Не можеше да си представи как ще се отрази това на бъдещето ѝ. Биха могли да я заключат заедно с Наки, но нямаше да им е лесно да ги задържат там.
Предателството на Наки не ѝ излизаше от ума.
«Научих се още преди да се запознаем».
Защо Наки се бе сприятелила с нея? Дали изобщо бяха верни слуховете, че харесва жени или целувката ѝ беше част от измамата? Защо я беше окуражила — може би дори примамила — да научи черната магия? Или случайно бе убила собствения си баща и беше направила така, че вината да се стовари върху Лилия?
В това нямаше никакъв смисъл. Лорд Лейдън бе жив, когато Лилия го видя за последно, а след това двете с Наки бяха непрекъснато заедно, до след опита им да научат черната магия.
«Значи предварително е планирала да го убие и да обвини за това мен».
Наки сигурно знаеше, че ако Лилия няма спомени за убийството на лорд Лейдън, няма да има доказателство, че тя е виновна. Може би се надяваше, че другото доказателство — кръвта по ръцете на Лилия — щеше да е достатъчно, за да я обвинят.
«И как изобщо тази кръв се озова по ръцете ми?».
— Как може да има толкова големи различия между историята на Лилия и онова, което Черната магьосница Сония разчете в съзнанието на Наки след смъртта на лорд Лейдън? — попита лейди Винара, изказвайки на глас онова, което през цялото време бе измъчвало Лилия.
— Има три възможности, но нито една от тях не ми се струва вероятна — отвърна Разпоредителят Оусън. — Разчитането на Черната магьосница Сония се е провалило, Наки може да внася смущения в разчитането на съзнанието или Лилия може да го прави.
— В такъв случай предлагам съзнанията и на двете момичета да бъдат разчетени от Черен магьосник Калън — заяви Върховният повелител Болкан.
Оусън огледа стаята. Всички магьосници кимнаха, включително Сония. Лилия потисна една въздишка и се подготви за поредното ровене из мислите ѝ.
«Каквото и да ми струва — помисли си тя. — Ще приема всяко наказание, стига да не ме обвиняват за нещо, което не съм направила. — След като вече не беше влюбена в Наки, Лилия искаше само това. — Досега си мислих, че само си го внушавам, но според мен е истина. Трудно е да обичаш някой, който се опитва да те убие. Любовта не е толкова безусловна, както се опитват да я изкарат трубадурите».
— Доведете Наки тук — нареди Оусън, поглеждайки към магьосника, който се намираше най-близко до вратата. После кимна на Калън. — Имате разрешение да разчетете съзнанието на Лилия.
Черният магьосник Калън се отдръпна от стената, на която се беше облегнал, и тръгна между столовете към мястото, където стоеше Лилия, пред бюрото на Оусън. Той я погледна замислено, после протегна ръце и притисна дланите си към слепоочията ѝ. Тя затвори очи.
Усещането бе малко по-различно от предишния път. Неговото търсене беше по-бавно, може би защото той бе по-внимателен, предвид провала на Сония да открие вината на Наки. Калън прегледа всичките ѝ спомени, но тя не почувства нищо в него, а и той не проговори през цялото време. Единствената му реакция бе начинът, по който бързо прескочи първоначалните ѝ чувства към Наки.
Лилия разбра, че всичко е приключено, когато натискът на ръцете му отслабна. Тя отвори очи и погледна към Калън. Той я гледаше и се мръщеше.
— Не видях нищо, което да не ни е казала — рече той. — Няма никаква измама. Тя вярва във всяка своя дума.
Калън отстъпи встрани. Тя видя как Висшите матове се обръщат към дъното на стаята и когато забеляза обекта на вниманието им; сърцето ѝ се сви. В същото време я изпълни неочаквана паника и в съзнанието ѝ се появи поразяващо ярък спомен за острие, притиснато към гърлото.