— Доведете я тук — каза Оусън.
Лицето на Наки беше бледо и навъсено. Двамата магьосници, които вървяха от двете ѝ страни, я бутнаха напред и тя се намръщи. Погледът ѝ се озова върху Лилия. В него проблесна подигравка и устните ѝ се изкривиха в презрителна усмивка. «Тя вече не е красива — осъзна Лилия. — Нещо я е променило. Нещо в нея се е променило». Стресната и отвратена, тя се отдръпна колкото се може повече встрани, без да напусна кръга от магьосници.
Калън хвана главата на Наки с две ръце и се вгледа в нея. Всички наблюдаваха и чакаха мълчаливо. Очите на момичето останаха отворени, втренчени някъде встрани от гърдите на Калън. Изражението ѝ остана безизразно, макар веждите ѝ да се сбърчиха от усилието ѝ да се концентрира.
След непоносимо дълго време Калън най-после я пусна. Той отстъпи назад и погледна намръщено Наки, очевидно недоволен.
— Научила е черната магия преди смъртта на лорд Лейдън, чрез експерименти, но не е осъзнала, че е успяла. Иначе нямаше да окуражава Лилия да опитва. Един Крадец чул за нея и я изнудил да работи за него. Освен това ѝ е заповядал да убие Лилия.
— Как е свалила блокировката на магията ѝ? — попита Сония.
— Според нея — обърна се към магьосницата Калън, — от самото начало не е била направена както трябва.
Сония повдигна вежди, но не отвърна нищо.
— Мисля, че двете могат да бъдат върнати във временните им килии — каза Оусън. — След това ще обсъдим всичко в дълбочина.
Първа бе изведена Наки и Лилия изпита облекчение, когато момичето излезе. Други двама магьосници отведоха нея, за да може Сония, която я бе довела на срещата, да остане в кабинета.
Лилия вървеше по коридора на Университета, като почти не забелязваше двамата магьосници, които я охраняваха. Тя размишляваше върху това, че нито Сония, нито Калън бяха успели да проникнат в съзнанието на Наки.
«А щом те не могат да го направят, използвайки черната магия, трябва ли и аз да се чувствам зле заради моя неуспех?»
Глава 26
Пръстени и камъни
Лоркин се събуди изведнъж и установи, че единият му крак се е плъзнал между двете рогозки и докосва ледената скала помежду им. Той се изтърколи от тях и погледна към тавана на пещерата. През заледената стена се процеждаше синкава, студена светлина, която осветяваше всичко. При внимателен поглед се виждаше къде топлината от щита на Тивара кара студения въздух да пуши.
_Тивара…_
Той се обърна и я погледна. Тя беше полускрита от одеялото. То не бе необходимо, тъй като въздухът под щита беше затоплен с магия, но Лоркин не можеше да не се съгласи, че придаваше едно усещане за защитеност, което бе добро дошло при воя на буреносните ветрове, които свиреха и бучаха навън. Умът му не можеше да се отърси от убеждението, че е студено и че не е уместно да оставя кожата си открита.
Но пък тялото му се отнасяше одобрително към липсата на дрехи при Тивара. Лоркин копнееше да протегне ръка и да я докосне, но устоя на порива. Колкото по-скоро се събудеше тя, толкова по-скоро щяха да се разделят Затова той остана да лежи неподвижно и да се взира в нея с надеждата, че образът ѝ ще се запечата завинаги в съзнанието му
«Ще се върна — каза си той. — Ако баща ми е имал подобна причина, то аз съм убеден, че е щял да се върне».
След разговора му с кралицата на Изменниците, той се зачуди дали между нея и баща му е имало нещо, но накрая реши, че вероятността е малка. Двамата се бяха срещнали толкова за кратко, а и разликата във възрастта е била доста голяма. Може би кръвният пръстен е бил създал някаква връзка, но смъртта на дъщеря ѝ сигурно е сложила край на това.
Той погледна към кръвния пръстен. След като създателят му беше мъртъв, той бе безполезен. Но кралицата не го беше изхвърлила. Може би той символизираше споразумението, което бе сключила с Акарин. Каква е била нейната част от сделката? Какво не е успяла да направи, че да се опитва да го постигне сега, изпращайки Лоркин у дома?
«Може би това е бил съюзът между нашите земи. Тя е трябвало да убеди хората си, че това е добра идея. Нелека задача, но тогава тя е била по-млада и може би не е осъзнавала колко ще ѝ е трудно».
Тивара отвори очи и сърцето му спря, но когато тя се обърна към него и му се усмихна, пулсът му отново се ускори. Тя се претърколи към него и леко го целуна. Лоркин се надяваше, че това ще доведе и до друго, но тя се отдръпна и се изправи, пускайки одеялото на земята. Обърна се към ледената стена и въздъхна.
— Спали сме по-дълго от необходимото — каза тя и започна да се облича. — Трябваше да тръгна към дома веднага, след като бурята спря. По това време на годината никога не се знае кога ще започне следващата.