«Тя порасна много през последните няколко месеца» — помисли си Сония.
Обърканата, замаяна млада жена, чието съзнание Сония бе разчела след смъртта на лорд Лейдън, бе наивна и недалновидна — какъвто сигурно би бил всеки, който би се осмелил да експериментира с черна магия, без да се замисли за последиците. «Честно казано, тя е била натъпкана с роет и напълно замаяна. Това би било достатъчно за всеки ученик да се впусне в действия, за които по-късно ще съжалява». Но все пак Лилия бе съзряла. Тя се бе научила да се спира и да обмисля последствията от действията си. Освен това се бе научила да не проявява такава доверчивост. Когато се бе съгласила да избяга с Лорандра, тя бе направила своя избор с пълното съзнание, че на жената не може да се вярва. Макар да бе направила лош избор, за нея това бе единственият начин да спаси приятелката си.
«Всъщност аз бях впечатлена от готовността ѝ да жертва собственото си бъдеще — и може би живота си — за да намери Наки. Само ми се искаше да бе избрала да се довери на мен, вместо на Лорандра. Но може би аз съм виновна, че не успях да я убедя, че правя всичко възможно, за да намеря Наки».
Което не беше много, призна си тя. Беше оставила всичко на Калън. Втори път нямаше да направи тази грешка.
«Дори Сери не ми довери, че Лилия е при него. Може би така е защитавал и двете ни.
Не съм задължена да се занимавам с неща, които не са ми известни. Но ме притеснява това, че е пратил Лилия да спаси Наки. Не му ли е минало през ума, че Наки не иска да бъде спасена? Ако не се бях появила, тя щеше да убие Лилия».
Сония не спираше да се чуди дали Сери не се бе надявал да запази Лилия за себе си. Щеше ли момичето да го приеме?
Колкото до Наки, единственото престъпление, за което бе признала, беше, че е научила и използвала черната магия. Бе го направила поради същата глупава причина, която бе подтикнала и Лилия. Историята ѝ за изнудването и работата за Крадеца беше малко съмнителна. Сония, Дориен и Никея я бяха чули да казва на Лилия, че «просто още учи занаята». Може би Наки се беше отказала да се измъкне от престъпния свят и бе решила, че нейното място е в него — дори бе готова да се подчини на заповедта да убие Лилия.
«Очевидно, с каквото и да я е заплашвал Крадеца, за да работи за него, то не е било, че ще убие Лилия. Каква ли е била заплахата? Калън така и не я спомена».
След като Наки и Лилия напуснаха кабинета на разпоредителя Оусън, Калън беше казал на останалите магьосници, че Наки обвинява Гилдията за ситуацията, в която се е оказала. Изключването ѝ от Гилдията я бе оставило уязвима за изнудвани и престъпници. Сония подозираше, че мнозина биха приели тази гледна точка. Макар че също като Лилия, Наки бе овладяла черната магия посредством глупави експерименти, тя бе принудена да работи за Крадец. Лилия се намираше в доста по-несигурно положение. Тя умишлено бе избягала — като междувременно бе освободила и Лорандра. Би могла да заяви, че Лорандра я е убедила да се махне — и това отчасти бе истина — но това щеше да попари положителните впечатления от твърдото ѝ намерение да намери приятелката си. Всъщност точно решителността на Лилия да намери Наки и успехът ѝ щяха да ѝ спечелят значителна подкрепа.
И двете момичета владееха черната магия. Ако Гилдията решеше да ги накаже заради това, най-малкото, което ги очакваше, бе затвор. Проблемът бе, че блокирането на силата им бе претърпяло провал. Сония знаеше, че според някои магьосници тя не си е свършила работата. «Иска им се да е така, затова вярват, че е така» — помисли си тя. Несъмнено следващия път задачата щеше да изпълни Калън. Според нея и той нямаше да постигне успех.
Какво щеше да се случи, след като блокадата на Калън се провали? Ако това докажеше, че силата на черните магьосници не може да бъде блокирана, какво щеше да се случи с момичетата? Пак можеха да бъдат затворени, но пазачите им трябваше да са магьосници и…
Страничната врата в отсрещната стена на залата се отвори. Един ученик надникна нервно и се огледа, но щом зърна Сония, той се напрегна. Посочи я, после посочи и Лилия и им махна с ръка. Сърцето ѝ подскочи. «Нима Калън имаше проблеми с Наки?»
Сония погледна към Лилия, която очевидно бе видяла ученика и изглеждаше разтревожена.
— Ела с мен — каза ѝ магьосницата.
Когато двете прекосиха залата, жуженето на гласовете утихна. Ученикът бе висок, дългурест младеж, който се поклони, наведе се към Сония и прошепна в ухото ѝ:
— Разпоредителят иска да отведете Лилия в кабинета му, Черна магьоснице Сония.
Сония кимна. Следвана от Лилия, тя тръгна към вратата и излезе в Еолямата зала.
След шумната Заседателна зала, тишината тук бе изпълнена с драматизъм. Сония махна с ръка на Лилия да върви редом с нея, след което забърза към предната част на Университета. Когато стигнаха фоайето, тя сви надясно, мина през прохода под арката и спря пред вратата на Оусън. Тя се отвори при почукването ѝ.