— Никога не съм предполагала, че ще те поверят на Калия, след като знаят, че тя желае смъртта ти.
— Знаят, че тя ще ме наглежда по-добре от всеки друг.
— А сега си я направил да изглежда като глупачка — посочи Тивара.
— Горката Калия — отвърна той без капчица жал в гласа.
— Тя ще направи живота ти наистина тежък.
— И без това го прави. — Лоркин я погледна в очите. — Нали не очакваше от мен да се сприятеля с нея?
— Реших, че си достатъчно умен, за да не ѝ даваш поводи да настройва хората срещу
теб.
Той поклати глава.
— Мируването и изпълняването на заповедите няма как да доведе до това.
Тя го погледна с присвити очи.
— Едно глупаво киралийско момче няма да промени Изменниците, Лоркин.
— Сигурно, щом нямат желание — съгласи се той. — Но на мен ми се струва, че Изменниците го искат. Струва ми се, че големите промени определено са част от бъдещите им планове. Аз не съм глупаво момче, Тивара.
Тя повдигна вежди и се изправи.
— Трябва да вървя. — Обърна се бавно и тръгна към вратата. Той я гледаше жадно, с надеждата да запомни по-отчетливо образа ѝ.
— Ела да ме видиш някой път — извика той след нея. Тя се извърна и му се усмихна, но не каза нищо. После излезе.
Миг по-късно мъжете започнаха да се връщат в стаята. Лоркин въздъхна, огледа се и видя, че Ивар се приближава към масата му. Младият магьосник седна и очите му проблеснаха.
— О, какво ли не бих дал, за да се повъргалям в постелите с тази жена — рече тихо той.
Лоркин устоя на порива да погледне приятеля си.
— Не си само ти — отвърна той, с надеждата, че младият мъж ще схване намека.
— Да. Повечето мъже биха дали всичко за една нощ с нея — съгласи се Ивар, без да схване мисълта на Лоркин — или поне се престори, че не разбира. — Но тя е придирчива.
Не иска да се обвързва. Не е готова.
— Не е готова за какво?
— За чифтосване. Не се отказва от опасната работа. Шпиониране. Убийства.
— Нима избирането на мъж ще сложи край на това? Не мога да си представя някой мъж да попречи на някоя тукашна жена да прави каквото поиска.
Ивар сви рамене.
— Не, но когато жените отсъстват дълго или дори биват убити, те знаят, че на мъжа му е трудно. А още по-трудно е за децата. — Той повдигна вежди. — Всъщност предпазливостта на Тивара сигурно е породена от майка ѝ, която беше убита на мисия, докато тя беше още малка. Баща ѝ беше съсипан и Тивара трябваше да се грижи за него. Тя беше… опа. Мисля, че е време.
Лоркин се обърна към входната врата. Там стоеше една млада магьосница, която му махна с ръка. Той се спогледа с Ивар.
— Мисля, че си прав — каза той. — Успех.
— И на теб.
Двамата се изправиха и тръгнаха към вратата. Лоркин я стигна пръв. Жената го изгледа от глава до пети и се подсмихна. Той реши, че тя преценява доколко е способен да ѝ създаде проблеми, но не можа да се отърси напълно от впечатлението, че магьосницата по-скоро преценява потенциала му за доста по-ободряващи занимания.
— Масата се е събрала и искат да говорят с вас. Ти ще влезеш пръв. — Тя кимна към Лоркин. — Последвай ме.
Двамата вървяха мълчаливо. Хората, покрай които преминаваха, почти не им обръщаха
внимание, което засилваше впечатлението, че никой не взима на сериозно разходката до пещерите на камъкотворците. Най-накрая двамата стигнаха до входа към Залата на Говорителите и се спряха. Седемте жени се бяха събрали около масата в дъното на помещението, но местата за публиката бяха празни. Лоркин забеляза, че инкрустираният със скъпоценности стол на кралицата не е зает и реши, че тя едва ли е чак толкова заинтересувана от този случай.
Ръководителката Риая, слаба жена с изморен вид, която ръководеше събранията, го видя и му махна с ръка. Той остави Ивар и ескорта им и тръгна към Говорителките. Спря се пред масата и се обърна към Риая.
— Лоркин — каза тя. — Призован си пред нас, за да обясниш присъствието си в пещерата на камъкотворците преди три нощи. С каква цел отиде там?
— За да разгледам кристалите в различните им степени на развитие — отвърна той.
— И това е всичко?
Той кимна.
— Да.
— Защо искаше да разгледаш кристалите? — попита една от Говорителките.
Той се обърна към нея. Името ѝ беше Ивали и тя бе склонна да подкрепи Калия и фракцията, която го искаше мъртъв заради стореното от баща му Но той бе забелязал, че жената невинаги ги подкрепяше.
— От любопитство — отвърна той. — Разказвали са ми толкова много за тях, за красотата и уменията, необходими за създаването им, че ми се прииска сам да ги видя. Досега не бях виждал нищо подобно.
— Научи ли всичко, което искаше?