— Аз съм лорд Лоркин от Магьосническата гилдия на Киралия — заяви той. — Официално моля да ме отведете в Дома на Гилдията в Арвис.
Мъжът се усмихна и го потупа по рамото.
— Е, днес е щастливият ти ден. И ние сме тръгнали натам. Щяхме да изчакаме, докато времето се проясни, но господарят Вокиро настоя да потеглим на зазоряване. Аз съм господарят Аками.
Лоркин потърси подходящите думи. «Двама от тях са господари. Не са чак толкова високопоставени като ашаките. Това може да ми е от полза». Той успя да се усмихне.
— Благодаря ви, господарю Аками.
Сачаканецът отвърна с познатия развеселен поглед на киралийските му маниери, после махна с ръка надолу по пътя.
— Каретата ни е натам. Господарят Чатико спря, за да се облекчи. — Лоркин тръгна редом с мъжа. — Забави се доста, затова реших да го потърся. Виждаш ли какъв късмет извади? Можехме просто да минем покрай теб и нямаше да те забележим. А! Той се е върнал.
До каретата стоеше друг мъж. Щом зърна Лоркин, той го изгледа от главата до петите с изненада и отвращение.
— Виж кого намерих— обяви господарят Аками. — Изгубеният киралийски магьосник! Обзалагам се, че има доста интересни истории. Ще ни развлича по пътя до града!
Скоро след като сандъците бяха натоварени на палубата на «Инава», корабът вдигна котва и отплава. Денил, Тайенд и Ачати бяха съпроводени до единственото място на палубата, където нямаше да се пречкат на капитана и екипажа му от роби.
Ачати погледна към Денил.
— Доволен ли сте от онова, което научихте тук, посланик?
Денил кимна.
— Да, макар да ми се иска да се върна и да запиша още от легендите на Дюна. Поисках да чуя само онези, които са свързани с магията, но има толкова много други, които не са. Предполагам, че някой друг ще напише тази книга.
Ачати кимна.
— Може би вашата помощничка ще я напише. Тя ми изглежда силно заинтригувана от племето.
Денил почувства вина заради това, че бе изоставил Мерия. «Но все някой трябваше да остане в Дома на Гилдията.»
— Да, така е.
— А вие, посланик Тайенд? — попита Ачати, обръщайки се към елийнеца. Тайенд махна неопределено с ръка, което можеше да означава много неща. Денил забеляза, че той изглежда доста пребледнял.
— Взехте ли си лекарството против морска болест? — попита Ачати.
— Още не — призна Тайенд. — Не исках да пропусна последната гледка от… — Той преглътна звучно и махна с ръка към долината. — Ще го изпия щом напуснем залива.
Ачати се намръщи загрижено.
— Ще мине известно време, преди да подейства, а ако не успеете да го задържите в себе си, просто няма как да подейства.
— Ашаки Ачати — извика капитанът
Те се обърнаха и видяха, че мъжът сочи северното крайбрежие на залива, с блестящи очи и мрачна усмивка на лицето си. Небето беше покрито с черни облаци, а хоризонтът не се виждаше зад плътната дъждовна завеса.
Ачати се засмя.
— Иде буря. — Той пристъпи към капитана. — Ще ти помогна.
Мъжът свъси вежди.
— Имате ли опит?
Ачати се ухили.
— Достатъчен.
Мъжът кимна и отново се усмихна. Когато Ачати му обърна гръб, очите му грееха от вълнение. Кожата на Денил настръхна.
— Няма ли да се върнем на брега? — попита Тайенд с паническа нотка в гласа.
— Не — отвърна Ачати. — По-добре изпийте лекарството още сега.
— На двама ви с капитана това ви харесва, нали? — попита Денил, когато елийнецът бързо се отдалечи.
Ачати кимна.
— Да. Бурите се появяват често по това време на годината. Ние от векове се възползваме от тях. Всеки ашаки, който пътува с кораб — и който цени живота си, разбира се — се научава как да ги контролира. С магия, която да запазва целостта на кораба и опитен капитан, който да го управлява, може да се стигне от Дюна до Арвис само за няколко дни.
И сякаш за да подчертае думите му, вятърът блъсна напред кораба, докато той излизаше от залива. Денил и Ачати се хванаха за перилата.
— Мога ли да предложа помощта си? — попита Денил. Налагаше се да крещи, за да бъде чут.
В смеха на Ачати се долавяха едновременно привързаност и присмех.
— Не се притеснявайте. Кралят ще се погрижи да възстанови изразходената от мен и капитана магия.
«С други думи само висши магьосници имат силата да извършат това.»
Досега Денил не бе усещал толкова остро факта, че не е черен магьосник. Интересното
бе, че изгуби всякакво желание да се прибере на безопасно място в каютата си.
— Ще остана да гледам — каза той.